Излезе "Мандрагора" – най-известната пиеса на Николо Макиавели

11.03.2016 15:34 19343

Снимка: Изток-Запад

За „Мандрагора“ Волтер казва : „Само тя може би струва колкото всички пиеси на Аристофан“. Защото отвъд смеха авторът разголва пороците на обществото. След „Владетелят“ изд. „Изток-Запад“ отново ще зарадва почитателите на проницателния мислител и политик Николо Макиавели. И до днес тази пиеса е смятана за най-интензивната по стил и по-ритъм италианска комедия.

В основата на „Мандрагора“ е реална случка от флорентинското общество. Макиавели превръща тази комедия в сатира, като разголва сложните житейски явления и акцентира върху изграждането на характерите на героите. Уравновесеността и методичността, характерни за стила на Макиавели, ясно личат и тук, в „Мандрагора“. Младият Калимако е влюбен в Лукреция, но тя е омъжена и добродетелна жена. Възползвайки се от това, че семейството много иска да има деца, Калимако измисля план, чрез който да достигне до любимата си.

Библията на актьорите излиза на български език

Михаил Чехов e именит театрален деец, учител на поколения артисти по целия свят. Благодарение на Чехов идеите на Станиславски намират...

Прочети повече

Николо Макиавели (1469–1527) е от семейство, произлизащо от някогашните маркизи на Тоскана. И до днес той е между най-популярните творци в италианската културна история.

Младият Николо изучава граматика, реторика и латински. През 1494 г. става държавен служител, участва във военното управление и дипломацията на Флоренция, след като Медичите са прогонени от града. По-късно става свидетел на кампанията на Чезаре Борджия, който по това време установява властта си в Централна Италия. През 1512 г. във Флоренция родът Медичи възстановява властта си и Макиавели не само е освободен от постовете си, но е обвинен и в заговор срещу властта и арестуван. Освободен е, след като въпреки мъченията не се признава за виновен.

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

Скоро след това се оттегля в имението си, където се отдава на литературата. Там се раждат книгите „История на Флоренция“, „Военното изкуство“ и пиесата „Мандрагора“, както и най-известните му произведения ‒ „Владетелят“ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“.

Книгата излиза като част от библиотека „Извори“. Преводът на тази пиеса е от италиански и е дело на Светозар Златаров, а библотечното оформление е на Деница Трифонова.