Излезе от печат новата книга на Георги Борисов "И замирисва на море"

Излезе от печат новата книга на Георги Борисов "И замирисва на море". Освен оригиналните текстове на стихотворенията, по които композиторът Стефан Димитров създаде през последните десетилетия знаменити български песни, книгата съдържа и част от творбите на Георги Борисов, които критиците наричат „класически“. Но не само защото от първия до последния ред на поетичното си творчество авторът остава верен на класическия стих и орфическото песенно начало, а заради това, че стиховете му не се подчиняват на времето. По този повод Васил Балев, редакторът на книгата, пределно строг в подбора си, пише: „Не мога да се сетя за друг поет в съвременната българска литература, който да притежава толкова белези за несъвременност. И най-парадоксалното е, че именно това прави Георги Борисов настоящ, категоричен и характерен. Някак – извънвремеви. Изумлението от близостта на словото при него е така голямо, че самите думи започват да звучат като манифест на самите себе си. В сюжетната нишка потръпва митът. Точно преброените срички на неговата стихийност говорят за безкомпромисен перфекционизъм. Той просто така се е родил – ако не пише по своя си начин, светът му ще потъне в мрак. Само в един негов текст са наблъскани толкова смисъл и звук, колкото други автори не успяват да кондензират в цяла стихосбирка.“

Не по-малко взискателен от редактора към съдържанието и композицията на новата си книга е и самият автор. На въпроса защо не е включил в нея някои от програмните си „морски“ стихотворения или повече от непубликуваните си досега, той отговаря: „Защото освен голямо – както Чехов определя морето – то е дълбоко и солено. И мирише на всеки от нас“.

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град и Литературния институт "М. Горки" в Москва (1974). През 1974 – 1976 г. отбива редовната си военна служба, от която се уволнява като младши лейтенант от запаса. Работил е като редактор във вестник "Литературен фронт" (1976 – 1981), завeждащ отдел "Документална и художествена литература" в "Профиздат" (1986 – 1989), продуцент на направление "Литература и публицистика" в БНТ (1992 - 1993). От създаването на сп. "Факел" (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата "Факел" (1991 – 1995) и "Факел експрес" (1995). Под неговото съставителство и редакция от 2005 г. започва да излиза библиотечната поредица на изд. "Факел експрес" и "Жанет 45" "Нова проза", в която са включени българските преводи на съвременни руски автори, сред които Василий Гросман, Василий Аксьонов, Сергей Довлатов, Владимир Войнович, Юз Алешковски, Юрий Мамлеев, Виктор Ерофеев, Евгений Попов, Анатолий Корольов, Саша Соколов, Едуард Лимонов, Людмила Улицкая, Михаил Шишкин.

От 2003 г. до до 2007 г. е председател на журито за наградата "Хеликон" за нова българска художествена проза.

От 2009 до 2016 г. е главен драматург на Народния театър "Иван Вазов".

От 2010 до 2015 г. е член на журито за общонационалната литературна награда "Милош Зяпков".

Автор е на поетичните книги:

"По пладне някъде в началото" (1977)

"Оставете човека" (1981)

"Врати" (1986)

"Пришълец" (1992)

"Живият бог" (1997)

"Картаген" (2000)

"Точно в три" (2008)

"Какво ми каза свободата / Что мне сказала свобода", стихотворения и преводи на български и руски език (2012, Москва, "Центр книги Рудомино")

"Нищо" (2015)

"И замирисва на море" (2019)

Има множество публикации документална и художествена проза, сред които "Хиатус" (2007) в съавторство с Анатолий Корольов (сп. "Иностранная литература", кн. 8, 2008), публицистични и критически статии, есета, литературни анкети и разговори (Б. Окуджава, Ю. Нагибин, Д. Пригов, А. Кучаев, М. Розанова, Вл. Буковски, Е. Евтушенко, Юз Алешковски, Вл. Шаров, Виктор Ерофеев, Е. Попов, А. Корольов, М. Шишкин, С. Гандлевски, Ал. Кабаков, А. Цветков, Св. Василева, П. Ореховски, З. Прилепин, В. Суворов, О. Гордиевски, Анабел Маркова, Робърт Конкуест, Ю. Андрухович, Грегоар Делакур, Ясмина Реза, Ненад Величкович, Йордан Радичков, Миряна Башева, Никола Радев, Алек Попов, Христо Бойчев, Елена Алексиева, Владислав Тодоров, Снежана Иванова и др.). Превежда руски, френски и английски поети (Ал. Пушкин, Ал. Блок, В. Хлебников, Д. Хармс, К. Симонов, М. Светлов, А. Вознесенски, Е. Евтушенко, Ю. Кузнецов, Й. Бродски, Ю. Алешковски, Г. Аполинер, Р. Флинт, Дж. Балабан). Негови стихове са включвани в различни представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Чехия и др., превеждан е на почти всички европейски езици.

Участник в редица международни литературни срещи и фестивали, сред които "Интерлит’ 82" (Кьолн, Германия), общоевропейската писателска среща "Литературен експрес 2000", Международната среща на европейските писатели в Ереван (2001), Международните поетични празници в Струга (Македония, 2003), Дунавската конференция за изкуство и култура в Белград (2003), Международните поетични празници "Златен ключ“ в Смедерево, Сърбия (2004), Международната писателска среща в Белград (2004), Четвъртата международна среща за превод, издаване и поставяне на пиеси (Вилньов Ле-з-Авиньон, Франция, 2006), Дните на българската култура "Балканска пролет" в Нормандия (2006), Първия международен фестивал на книгата на открито в Москва (2006), Третият международен руско-грузински поетически фестивал "В търсене на Златното руно" (2009), Дни на духовната култура на България в Москва и Санкт Петербург (2102) и др. През 2009 г. е сред почетните гости на Московския панаир на книгата, а през 2019 г. – на Салона на книгата в Париж.

Носител е на множество награди, сред които наградата "Владимир Башев" за най-добра първа стихосбирка (1977), голямата награда за поезия на в. "Труд" "Златният ланец" (1999), Националната награда "Иван Николов" за най-добра поетична книга (2001), Славейковата награда за лирично стихотворение (2007) и др. През 2009 г. става първият носител на националната награда "Милош Зяпков" за най-добра книга. През 2008 г. Федералната агенция по печата и масовите комуникации на Русия го удостоява с юбилейния медал "Петър I", а през 2013 г. получава наградата на Министерството на културата "Златен век". Лауреат е на международната награда "Русская премия" за "принос в съхраняването и развитието на традициите на руската култура извън пределите на Руската федерация" (2015).