Филип ІV, крал на Франция, най-сетне е унищожил Ордена на тамплиерите. Великият магистър Жак дьо Моле също е мъртъв. Само проклятието му остава да тегне над тримата му палачи – краля, пазителя на печата и папа Климент V.
Още: Oт паник атаките до писането на бестселъри: Деси Дюлгерян в Студио Actualno (ВИДЕО)
Още: "Годината на слона" - исторически роман, притча в стила на 1001 нощ
Макар да управлява с желязна ръка владенията си, Филип не може да управлява собственото си семейство: синовете му са слаби и безволеви, а техните съпруги – прелюбодейки. Само дъщеря му Изабел, нещастната съпруга на английския крал, който предпочита мъжка компания пред красивата си жена, притежава далновидността на голям владетел.
Отношенията между Франция и Англия са обтегнати както винаги. Все по-отчаяната нужда на Железния крал от пари, за да плати огромните си дългове, буквално е разорила страната.
На този мащабен фон Дрюон разказва историята на Робер д’Артоа, френски благородник, чиято алчна леля е заграбила земите му и чиито усилия да си възвърне законното си наследство ще доведат до ожесточена война между Франция и Англия. Сагата на Дрюон се позовава на историята и главните ѝ герои са истински хора. Това е историческа драма, изпълнена с политически интриги, семейна трагедия и герои, които, макар и взети от живота, са по-големи от него.
Още: Радослав Бимбалов и Георги Господинов сред номинираните за награда "13 века България"
Морис Дрюон е роден на 23 април 1918 г. в Париж. Той е от руско-еврейски произход. Влияние над Дрюон оказва неговият чичо Жосеф Кесел, с когото през 1943 г. написват текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Морис Дрюон посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си „Прокълнатите крале“, която включва седем романа: „Железният крал“ (1955), „Удушената кралица“ (1955), „Отровите на короната“ (1956), „Законът на мъжете“ (1957), „Френската вълчица“ (1959), „Лилията и лъвът“ (1960) и „Как един крал погубва Франция“ (1977).
Известен като последовател на Александър Дюма-баща, писателят печели наградата „Гонкур” за романа си „Големите семейства“. През 1966 г. става член на Френската академия. В периода 1973 – 1974 заема поста на министър на културата на Франция. Дрюон е бил и депутат в Народното събрание и в Европарламента.
През 2006 г. писателят става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос в развитието на съвременните руско-френски връзки.
Още: Алекс Крос ни учи: "Не се страхувай от злото"
Още: Почина носителят на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса
Голяма част от произведенията на Морис Дрюон са екранизирани за голям екран или като телевизионни сериали.
Морис Дрюон умира през 2009 г. на 91-годишна възраст.
