Йенс Кристиан Грьондал пристига в България, за да представи българското издание на „Тишина през октомври”

„Тишина през октомври” без съмнение е сред най-значимите му произведения. Това е история за преоткриването на самия себе си, за сложните отношения в рамките на двойката, за формите и измеренията на любовта и самоидентификацията, за склонността към доминиране и предаността, които са неразделни от ежедневието. Авторът следва и разширява традиционния за скандинавската литература дискурс за брака, за психологическите битки и самотата на индивида в контекста на забързаното съвременно съществуване.

Откъс от „Тишина през октомври“ от Йенс Кристиан Грьондал

    АСТРИД е застанала до перилата с гръб към града. Вятърът развява кестенявата ѝ коса като окъсано знаме. Носи слънчеви о...

Прочети повече

Разказвачът е историк на изкуството на средна възраст, чиято съпруга внезапно решава да поеме на път, оставяйки го сам в апартамента им, доскоро огласен от всички членове на семейството. На фона на осемнайсетгодишен брак, две пораснали деца и утвърден ритъм на живот тази нова ситуация се впива като клин в мозъка на главния герой. Той се опитва да намери обяснение за потребността на съпругата му да се дистанцира от него и общия им дом и това отприщва поток от спомени в съзнанието му. Неговото усещане за самота не е сантиментално, нито депресивно. То представлява неочаквано физическо преживяване, което разкрива нови перспективи за лична свобода и равносметка.

Йенс Кристиан Грьондал демонстрира изискан стил и прецизност на езика. Липсата на диалог е умишлена и има за цел да подчертае тишината и чувството за изолация, което доминира. Авторът следва нордическата разказвателна традиция, която се корени още във времето на сагите. Извежда същността на историята с помощта на ограничен набор от изразни средства, реалистични описания и автентичен усет за емоционална мярка, което позволява дълбоки психологически проблеми да бъдат пресъздадени с несравнима лекота. Вътрешният свят на героите се разкрива чрез най-малки жестове, натоварени със смисъл. Така мълчанието се материализира - то може да бъде почувствано и докоснато, в същото време се трансформира във важен екзистенциален въпрос.