Книга за Леонардо да Винчи – с нови разкрития относно личността и творчеството му

В годината, в която светът отбелязва 500 години от смъртта му, новата биография „Леонардо да Винчи“ от Атле Нес представя разкрития относно личността и творчеството на най-яркия художник на Ренесанса. Българското издание е на „Изида“ и ще излезе за Коледния панаир на книгата в НДК, където ще бъде акцентът на щанд № 211 на втория етаж.

Норвежецът Атле Нес (р. 1949) е един от най-добрите европейски писатели в биографичния жанр. Негово дело са забележителната биография на Мунк и отличения с наградата „Браге“ животопис на Галилео Галилей (и двете също са издадени на български).

Незаконен син, роден в малко тосканско село, левичар, хомосексуалист… - тези неща едва ли са осигурявали на Леонардо най-добрите шансове да изгради кариера в Европа от 15. век. Но въпреки това историята на живота му е историята на човек, толкова безумно талантлив, че преодолява всички тези недостатъци и се превръща в най-забележителната личност на Ренесанса. В исторически период на неуредици, смут и бруталност той успява да си осигури позиции в най-знатните дворове на Европа и да си спечели покровители в лицето на най-могъщите владетели.

Невиждан талант и гениален ум се съчетават в това изключително момче, родило се в малкото село Винчи в Тоскана. Впечатлен от дарбата му, баща му го завежда в школата на един от най-признатите художници на Флоренция – Андреа Верокио. Но ученикът бързо надминава учителя си и се превръща във велик художник, изобретател, инженер, архитект, философ и учен.

Да, Леонардо да Винчи е универсален гений. Ръката му рисува ненадминати шедьоври, а умът му прави открития и изобретения, които ще бъдат реализирани векове по-късно. Обществото и техническият прогрес не са достигнали онзи стадий от развитието си, за да могат гениалните идеи на Леонардо да се превърнат в реалност.

Атле Нес разказва вълнуващо и с отговорност към фактите за безграничното въображение и таланта на Леонардо, за раждането на ненадминатите му шедьоври, за непознати неща, свързани с личността и творчеството му.

Книгата е богато илюстрирана с шедьоврите на художника, скици на изобретения, анатомични изображения и кодираните бележки на гения, който е пишел огледално (с лявата си ръка, от дясно на ляво).

Представяне на българското издание на книгата "Мишена" от Блаже Миневски

Българското издание на книгата „Мишена“ от Блаже Миневски ще бъде представено пред софийската публика на 14 ноември 2019 го...

Прочети повече

Четейки биографията на Атле Нес, тръгнете заедно с Леонардо от двора на Медичите във Флоренция и на ЛудовикоСфорца в Милано, за да стигнете до папата в Рим и накрая да видите как той печели приятелството и закрилата на френския крал Франсоа I.

ПриВерокио Леонардо се запознава с новите идеи на Ренесанса, както интелектуални, така и художествени. Той е талантлив ученик, но никога не успява да си спечели място сред градския елит на живописта. Най-силният човек във Флоренция, Лоренцо де Медичи, никога не му дава достъп до най-престижните поръчки.

Затова около 1482 г. Леонардо решава да потърси признание на север, в Милано. Градът има суров владетел – херцог ЛудовикоСфорца, но той е щедър покровител на учени и художници. Младият мъж от Винчи скоро постига ключова позиция в двора на херцога не само като художник, но и заради ненаситната си страст да изследва практически всички области на знанието: инженерство, анатомия, архитектура, геология... В Милано той се запознава спривлекателно, но не добре образовано момче на име Салаи, което ще стане негов придружител през целия му живот. Леонардо рисува за Сфорцапортрети и монументални фрески като шедьовъра „Тайната вечеря“.

Но добрата воля на херцога става уязвима на политическите промени. През 1500 г. френските сили превземат града и с династията Сфорцае свършено. Леонардо се завръща във Флоренция, където работи по няколко проекта, включително и за полет като птица във въздуха. Последното е довело до опит един от неговите асистенти да излети от Монте Чечери в планер - и всъщност оцелява! В същото време богат търговец му възлага да нарисува портрет на съпругата му – госпожа (или мона) Лиза. Но мъжът никога няма да се наслади на картината, защото Леонардо никога не я завършва, а когато отново напуска града, я взема със себе си.

След причудлива приумица той служи на безпощадния военачалник ЧезареБорджия и отблизо става свидетел на предателствои на хладнокръвна бруталност. Планира как могат да изместят (!) течението на река Арно, за да ограничат достъпа на Пиза до морето. Влиза в съревнование с младия Микеланджело – да рисуват стенописи на противоположните стени в най-голямата зала на ПалацоВекио.

"Световете на Яворов" през погледа на Катя Зографова

Катя Зографова споделя, че Яворов е нейният пръв личен литературен култ, "духовното съкровение" на детството й, когато уредничка на муз...

Прочети повече

В Рим по поръчка на брата на папата, Джулиано де Медичи, рисува забележителен, еротично зареден портрет на Йоан Кръстител, вероятно използвайки Салаи за свой модел. Едва в наши дни е открита сатирична версия на този портрет – рисунката Въплътеният ангел (, изобразяваща същия мъж, но с воал и ерекция.

Младият френски крал Франциск I се възхищава на Леонардо и през есента на 1516 г. му представя имение вАмбоаз, в долината на Лоара, близо до един от кралските замъци. По този начин Леонардо прекарва поселдните си години във френския двор, като придворен художник. Умира в Амбоаз през 1519 г., далеч от дома, но заобиколен от своето „семейство“, избрана група приятели и сътрудници.

Леонардо оставя след себе си неизброимо количество записки, бележки и скици. В книгата се разказва и за влечението му към младия крадец Салаи, неумението му да изпълни докрай всичко започнато, защото в главата му се е родила нова гениална мисъл. Атле Нес показва на читателите отблизо човека, скрит зад мита за твореца и историческия контекст, в който са създадени шедьоврите на Леонардо.

Нес се отличава с големи познания в областта на историята на изкуството, математиката, езиците и историята. Той е носител на множество литературни награди, а книгите му са преведени на много езици. За биографията му, посветена на Галилео Галилей, е награден с най-голямата норвежка литературна награда – „Браге”.

По повод 500 години от смъртта на Леонардо в Лувъра сега бе открита най-голямата изложба, събираща запазените творби на художника. Цяла година между Италия и Франция имаше остра дипломатическа полемика относно това къде да бъде подобна изложба, която ще бъде кулминацията на годишнината. Франция го приютява в последните му години, а френският крал купува 5 от най-забележителните му шедьоври, вкл. и „Мона Лиза“, които в момента са притежание на Лувъра. Тленните останки на художника се намират във Франция – в параклиса „Св. Юбер“ в замъка Амбоаз.

"Остров за двама" – любовна лирика от победителя в конкурса "Горчиво вино" Димитър Христов

Поетичната книга „Остров за двама“ на Димитър Христов (издание на „Изида“) е резултат от спечелената първа нагр...

Прочети повече

Позицията на Италия: „Леонардо е италианец, който само умира във Франция.“

Позицията на Франция: „Леонардо да Винчи е прогонен от Италия заради хомосексуалността си и е приет в двора на френския крал, който се отличава с по-свободен мироглед.“

Крайният резултат от тези дипломатически спорове е договорката 13-те най-големи галерии в Италия да предоставят притежаваните от тях картини за изложбата в Лувъра. Сред тях е и най-крехкият шедьовър на Леонардо – „Витрувианският човек“, притежание на Галерията на Академията във Венеция.

Изложбата ще продължи до февруари 2020 г.