X
 
 

Машина на времето

556 0
Машина на времето
Снимка: Издателство "Хермес"
Седяха си Ставри и Прокопи под навеса до контейнера за смет, мърдаха си пръстите на краката и се чудеха какво да правят.

Зимата дойде и донесе обичайните студени мъгли в Града. Въздухът се сгъсти и скри и без това неясните градски хоризонти. По улиците кашляха хора и коли и разнасяха лошо настроение. За Ставри и Прокопи се заредиха спокойни дни с равен ритъм и близка видимост. Сутрин се събуждаха и оглеждаха размазаните силуети на съседните сгради, чуваха шума на крилете на ятото чавки, прелитащи мълчаливо от юг на север над тях, и започваха да си търсят храна. Менюто беше месно и еднообразно. Остатъци от мазна храна, хляб, спагети, пица, свински кокали, пилешки кокали, телешки кокали и още хляб. Рядко намираха части от зеленчуци с вкус на гума. Прокопи даваше на Глада, който живее в стомаха му, да се занимава с някой едър кокал и да кротува. „Дояли са ми се марулки. Мисля, че в моя стомах живее Глад за зеленчуци“ – пошегува се веднъж Ставри. Двамата приятели правеха обичайните си разходки до парка, но сега те бяха кратки, защото се мръкваше рано, пък и без това там рядко срещаха някого от приятелите си.

Утрото беше изсветлило въздуха, когато Àли и Мама на Àли излязоха от входа на Сградата и оставиха голям хартиен плик с разни вещи до контейнера за смет.

- Добро утро, Àли! – поздрави Прокопи. – Много ти отива това палто.

- Благодаря! Двфулицсево е – от едната страна пепитено, а от другата – шанелено.

- Защо оставяте това тук? – попита Ставри.

- С Мама правфим малко ремонт и разчиствфаме къщата. Това са вфещи, които може да послужат някому – поставфка за чадъри от бамбук, стенен часовфник с ффлорални мотивфи, двфе постелки за стол пачшуърк, календар с алпфийски пфейзажи, вфаза от династията Мин, порцселанова ффруктиера с пастирка на дъното, чшетири рамки за снимки махагон имитацсия, свфещник цвфят инокс, чшехли от крокодилска кожша, пфъзел на картина на Моне с девфетстотин девфетдесет и седем елемента...

Мама сипваше в паницата на кучетата храна на гранули, докато Àли изреждаше имената на вещите. След това остави в навеса допълнителна постелка за зимата, направена от нейно старо яке. Накрая взе Àли, тръгна на изток и двете изчезнаха в мъглата.

- Защо оставяте тези вещи? – пак попита Ставри.

- Много са вфинтиджч, не ни подхождат на новфия интериор – чуха Àли от отсрещния тротоар, без да я виждат. – Не яжте елементите на пфъзела, разхлабвфат...

Прокопи пъхна четинестата си глава в плика и извади оттам часовник.

- Знам, това е часовник. На гарата има часовник, но много по-голям. И на други места съм виждал. Той показва времето. Ще го сложа под навеса. Ето, и този картон с цифрите – нали така беше, това са цифри – като на часовника. Ще го сложа тук...

- Това е календар. На него са отбелязани дните. Прокопи, защо взе тези вещи? Трябват ли ти?

- Да, трябват ми. Искам да познавам времето и да знам докога ще бъде такова влажно и мъгливо. Времето сега не ми харесва. Мога ли да го променя, щом имам часовник и кавендар, а?

- Аз ще си взема един чехъл. Приятелю, мисля, че си се объркал. Времето е нещо много трудно за разбиране. Ела, вече е светло и ще ти почета. Ще отворя енциклопедията.

- Сложи я на новата постелка. – Прокопи полегна под навеса с муцуна към часовника и календара. – Много добре се разположихме. Почвай.

Как няколко истории за лека нощ се превръщат в книга

Много неща могат да обединят строител, художник и физик, освен това, че са семейство – общи приятели, пътешествия, интереси към и...

- Буква а, бъ, въъъ... После на ва, вбъ, вгъъъ... така... влак... натам... вооо, впъъъ... А, ето... врааа... вреее... вреден, вредител... врели-некипели... време. Намерих. Време. Почвам да чета. Готов ли си да слушаш?

- Винаги съм готов да слушам, когато ти четеш.

- Време – една от основните форми на съществуване на движещата се материя. Материята, движението, времето и пространството са неотделими едно от друго. Времето се проявява в траенето и последователността, които възприемаме като настояще, минало и бъдеще при протичането на явленията. Важни свойства на времето са непрекъснатостта и необратимостта на протичането му...

Окъселият ден премина кротко в непознати думи и заплетени обяснения. Двете кучета разбраха малко от прочетеното, а мъглата спомагаше неяснотата да става по-голяма. Прокопи на няколко пъти повишаваше глас:

- Значи, мога да получа време? Ако разделя пътя на скоростта? Аз мога да разделя едно парче пица – на теб и мен поравно. Мога да разделя пилешки кокали – за теб меките, за мен твърдите. Но кой път да разделя – има толкова много пътища, дето водят накъде ли не. Аз не знам коя е тази „скорост“! Как да й разделя пътя – на парчета ли да го направя? Пътят да не е мой, че да го разделям. Пътят е на всички – всеки може да върви по него!...

"Ставри и Прокопи" - истории до контейнера за смет

Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживен...

- Наистина ли имам време на езика? – Този път Прокопи беше малко гузен. – Минало, сегашно и бъдеще? Не съм забелязал досега. Сигурно е било малко и съм го глътнал някой път по невнимание... Дали не съм направил някоя беля, Ставри, а?...

- Ето за това ми прочети по-бавно отново. – Прокопи беше доволен от две изречения. Беше обнадежден. – За топлото и студеното, и какво да направя, за да махна мъглата оттук. – Малко по-късно се възмущаваше шумно: – Не разбирам какво е ци-клон и антици-клон. Клоните са на дърветата, там си стоят и имат листа, когато е топло, а когато е студено – нямат. Което мисля, че не е правилно. И не разбрах как е толкова важен за времето наклонът на някаква оса на земята. Лятото ме ухапа една оса по ухото, помниш ли? Тогава беше много горещо...

- Ставри, ти какво разбра от прочетеното? – попита Прокопи, когато стана тъмно и Ставри затвори дебелата книга.

- Почти нищо не разбрах. Аз мога само да чета, не мога да разбирам. Утре ще мислим отново. Лека нощ.

Над тях се чу шум от самолет и птичи криле, движещи се от север на юг.

3 събития, които промениха света

Преди дни излезе луксозно издание на "Събитията, които промениха света" в превод на Марина Симеонова, издателство "Хермес". Ето три от ...

 

 

 

 

 

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители