Нещата, за които не трябва да говорим

Въпреки напредъка, отбелязан от феминизма, все още има шокиращо голямо презрение към женската анатомия, когато нещата не са твърди, прибрани, пригладени и обезкосмени.

                                                                                           Джесика Валенти

Въпреки прогреса на медицинските науки още от времето на Просвещението, пълната анатомия на клитора е описана за пръв път едва през 1998 г. Защо толкова късно? Дали има нещо общо с факта, че клиторът няма репродуктивни функции и е предимно източник на удоволствие за жените?

Жените винаги са споделяли интимни подробности. Един мъж, който поглежда към група жени, смеещи се, докато споделят бутилка вино, може и да потрепери, защото, да, те вероятно говорят за това колко зле са били бившите им в леглото. И все пак всички имаме въпроси за онази част от тялото ни. Притесняват ли се мъжете да правят секс с жена в цикъл? А от други природни функции на тялото, когато то е женско? Ако една жена никога не е изпитвала вагинален оргазъм, това значи ли, че нещо не е наред с нея? Има ли негативни последици мастурбацията?

Казва ни се, че не трябва да говорим за това. Не просто не е възпитано – направо си е грубо! В „Нещата, за които не трябва да говорим” (ИК „Сиела”) активистката Нимко Али отговаря на всички въпроси, които сме се питали вътрешно, но които не смеем да повторим на глас. За да разбием остарелите табута и да съберем историите за това какво означава да си жена: първата менструация, първото удоволствие от секса, търсенето на това удоволствие, бременността – дори менопаузата.

Чели сме монолозите за вагината – дойде време да започнем диалози за вагината. Защото когато става въпрос за нашето „цвете”, няма такова нещо като прекалена откровеност.