България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Виктория Винарова - най-изявената сред жените архитектки у нас, по чийто проект са построени редица големи обществени сгради след спечелени конкурси. Тя остава в историята като третата архитектка в България и първата жена архитект у нас, спечелила архитектурен конкурс.
Кратки биографични данни
Виктория Ангелова - Винарова е родена през 1902 година във Велико Търново. Нейният баща Васил Ангелов е заможен търговец, завършил образованието си в Англия. Той решава да кръсти дъщеря си на английската кралица.
Още в ранно детство Виктория проявява таланта си като художничка, който по-късно я отвежда към архитектурата. След като завършва средното си образование, тя заминава да учи във Виенския технически университет, а после следва в Техническия университет в Дрезден.
Още: Папата го предупреди, че го чака смърт, но той се върна в България и влезе в историята на Ватикана
Проекти
През 1925 г. Виктория се дипломира и веднага след това започва работа в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Година по-късно, когато е едва на 24 години, печели вътрешен конкурс. Тя сама проектира сградата на министерството (днешната сграда на Столичната библиотека и театър „Възраждане“), която е окончателно завършена през 1932 година.
Същата година младата архитектка печели втори проект за построяването на Културен дом на правниците. Възможността да изпълни проекта ѝ е отнета заради нейната крехка възраст. Но това не сломява младата архитектка и тя продължава да доказва перфекционизма и таланта си. Младата дама участва в почти всички архитектурни конкурси и винаги постига впечатляващи резултати. От конкурсите, в които не излиза като победител, тя се класира в челната тройка. Заради заслугите си получава орден „За граждански заслуги“.
Още: Първата жена скулптор у нас създава най-скандалния паметник в България
След като се справя блестящо с проекта за сградата на министерството, Виктория започва работа по множество проекти в страната. Голяма част от тях са й възложени за изпълнение след като тя печели национални конкурси. През 1929 г. е реализиран нейният внушителен проект по строежа на сградата на Окръжната палата в Кърджали. Година по-късно заедно с арх. Борис Винаров тя печели конкурс за строежа на почивен дом във Варна. По-късно двамата сключват брак и като съпрузи се заемат с още по-големи проекти. Те стоят зад проектирането на редица знакови сгради, сред които Втора хирургия и няколко други клиники в комплекса на столичната Медицинска академия.
Дело на Виктория Винарова са десетки знакови сгради в столицата, които са сред високите постижения на националната архитектура от втората половина на 1920-те и 1930-те години. Четвърта зала (№403) в сградата на пл. „Петко Славейков“ носи нейното име, а точно до входа ѝ е поставен паметен надпис, напомнящ за заслугите й.
Емблематичната жилищна кооперация на ул. „Московска“ 37 в София също е дело на Виктория Винарова, както и Софийската математическа гимназия, Първа Девическа гимназия в Пловдив, Морското казино в Бургас.
Морското казино в Бургас. Снимка: Wikipedia
Бомбардировките в столицата през 1944 година разрушават студиото и дома на съпрузите архитекти Винарови. Те се местят във Велико Търново за известно време, а по-късно се връщат в столицата. Виктория Винарова издъхва на 45-годишна възраст, покосена от тежка бронхопневмония. Само 3 месеца по-късно умира и нейният съпруг.
Още: Лудо влюбеният в Дора Габе поет: Първият създател на комиксите у нас
