Представят в България "Краят е моето начало" на Тициано Терцани

На 22 май (сряда) 2019 г., от 18:30 ч. в книжен център „Гринуич“ ще чуете историята за това как един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота.

Авторът на "Мисия Лондон" спечели награда за литературен принос на Балканите

Българският писател Алек Попов е тазгодишният носител на наградата за авторски принос в развитието на литературата на Балканите - "Проз...

Прочети повече

Събитието се провежда със специалното участие на Луиджина Педди, директор на Италианския културен институт, и журналиста Якопо Сторни, кореспондент на Corriere Fiorentino и Corriere della Sera. Водещ на събитието е Георги Тошев. Ще присъства и Пенка Манолова, преводач на „Краят е моето начало“.

Премиерата е организирана съвместно с Италианския културен институт в София.

Тициано Терцани, знаейки, че се намира в края на своето житейско пътуване, разказва на сина си Фолко за живота, прекаран в пътуване по света и в търсене на истината. И търсейки значението на многото неща, които е вършил, и на многото хора, които е бил, той рисува фреска на великите страсти на своето време.

"Ако в края на краищата ме питате какво оставям, оставям книга, която може би ще помогне на някой да види света по-добре, да се наслади на по-голяма част от живота си, да го погледне в по-широк контекст, като този, който аз чувствам толкова силно". И това е последният му дар.

"На пост" е новата книга на Николай Фенерски

"На пост" е новата книга на Николай Фенерски, роман, който идва след сборника му с разкази "На стоп". Анаграмата е подсказка, че ако в ...

Прочети повече

В различните периоди от живота си (1938-2004), италианският журналист Тициано Терцани преоткрива всяка една от многобройните трансформации на духа си. С излъчване на духовен гуру, със сърце на шаман и натрупан опит поне като за няколко живота, в битието му с еднаква плътност оставят следи срещите с различни континенти, култури и хора. Започва кариерата си като журналист, след като напуска работното си място в италианската компания Olivetti, където среща съпругата си – Анжела, преводач от немски език. В интервюта тя самата го определя като „бунтар, който никога не намира покой". Ако беше жив днес, Тициано щеше да види света в глобалната криза, която той силно се надяваше да избегнем. Страхуваше са хората, заради липсата на морал и пренебрегването на хилядолетията мъдрост. Вярваше, че светът е един гигантски организъм, който не може да съществува поединично и таеше дълбока надежда, че във вековете еволюция сме достигнали до това прозрение, споделят още неговите най-близки хора.

Едно предсказание на гадател, когото среща в Хонг Конг променя съдбата му. Той му предрича смърт в самолетна катастрофа, а страхът го принуждава да предприеме следващите си пътешествия с влак. Така пресича почти цяла Азия и именно този тип пътуване му дава уникалния шанс да види повече от различните култури и да изпита срещите с различни хора. Любопитството му към другите и способността му да бъде толерантен и разбиращ към света, потребностите и живота им става негов център. Мъдрец, който вижда повече от всички, но в същото време тайно балансира своите вътрешни демони – нетърпение, бунт, нестихващо желание да предизвиква. В една от книгите си „Писма срещу войната“ споделя личното си откритие, че войната е отражение на човешкото желание за притежание на повече и повече пари, контрол и власт. Колекцията от писма, в които споделя своите размисли, е провокирана от статия на Ориана Фалачи и е отговор на нейната антиислямистка позиция.

Всъщност именно писмото е една от любимите му форми за изразяване и споделяне на идеи, опит, мисли и добри намерения.