Разказ за будители: Националната библиотека представя Петър Берон и Иван Вазов (ВИДЕО)

"Показваме творби на един от най-видните ни възрожденци, д-р Петър Берон. За първи път показваме космобиографичния атлас, подготвен през 1859 г. в Мюнхен. Д-р Петър Берон работи с художника Николай Павлович. Година след това, в Крайова, е подготвен и отпечатан метеорологичният атлас", заяви специално за предаването "Студио Actualno" доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека. По думите ѝ това са уникални издания, до които читателите и гостите на библиотеката ще имат възможност да се докоснат.

Доц. Александрова отбеляза, че освен двата атласа на д-р Петър Берон, ще може да бъде видяна и "Панепистемията" на учения - фундаментален труд, който Берон издава на френски език в седем тома в Париж. "Тази книга представя възгледите на д-р Петър Берон за натурфилософията. С това издание той намира своето сериозно място в редиците на изследователите", поясни доц. Александрова.

Тя каза, че в изложбата, посветена на Петър Берон, разбира се, ще намерят място и седемте издания на "Рибния буквар". 

По повод 170-та годишнина от рождението на патриарха на българската литература, Иван Вазов, Националната библиотека представя и две луксозни издания на романа "Под игото" - фототипно и електронно. Като реверанс към младата аудитория, Националната библиотека е подготвила дигитализирано копие на романа, заедно с оригиналните илюстрации.

"Изданието от 1894 г. е единството издание с илюстрации, които могат да бъдат разгледани все още в библиотеката. Те са качени и в дигиталното копие на "Под игото". Любопитна подробност, свързана с историята на ромата, е, че той се появява за първи път на английски език през 1893 г. и след това се появява и на български език", разказа доц. Александрова. Тя допълни, че илюстрациите към романа са изключителни по своята същност, тъй като те са подготвени от художниците Иван Мърквичка, Антони Пьотровски, Йозеф Обербауер, Антон Митов. "За да се подготвят сцените, са участвали актьори от театър "Сълза и смях", като Вазов е вземал активно участие в подготовката на процеса", сподели още Красимира Александрова.

Защото без будители никой не може...

През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение към Министерския съвет за определяне на 1 ноември като Ден на народните будители. Инициативата е на група интелектуалци между които е и Иван Вазов. А целта - да се съхрани и продължи паметта за българските духовни учители, просветители и възрожденци, пред които се прекланя и до днес българският народ. 

Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. В това време на остра криза на ценностни ориентири за българското общество, зазвучава тържествената прокламация, която гласи: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни“.

След дълго прекъсване вследствие на установения комунистически режим в страна, празникът е възстановен през 1992 г. Идеята е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. От тогава до днес Денят на будителите припомня делото на българските просветители, книжовници и духовници, но и ни разказва за историите на днешните будни хора, които работят за своята, но и за нашата по-добра България.

По темата работиха Румен Скрински и Преслав Гинов