Експерт от БАН: Когато еврозоната кихне, България хваща пневмония

По думите на Бобева страната ни е напълно готова да влезе във валутния блок. „Няма по-хубаво от това. Или избираш да си в ядрото, или в периферията. Ние трябва да сме в ядрото. А твърденията, че ще станем по-бедни там, са пълни глупости. Данните за другите държави сочат, че е имало вдигане на цените в трите месеца преди влизането, което обаче после се нормализира“, уточни тя.

Меркел иска по-голямо икономическо сближаване в еврозоната

Канцлерът на Германия Ангела Меркел дава днес за пръв път подробен отговор на Еманюел Макрон за реформа на еврозоната, приемайки идеята...

Прочети повече

Според нея „чакалня“ на еврозоната няма. „За да влезеш в еврозоната, трябва да тренираш. И тренираш през тези две години, докато си във валутния механизъм. Само дето той е по-скоро политически механизъм с абсолютно неясни машинации в него“, допълни Бобева. Тя смята още, че към България има дискриминация от страна на ЕС, въпреки че четири конвергентни доклада сочат, че страната ни в изпълнила номиналните критерии за влизане.

10 години след кризата – какви са изводите за България?

През 2008 г. българската икономика щеше да изпадне в криза, дори и световната да не беше, сочи докладът на икономистите от БАН. Това са показвали редица дебалансиращи фактори. Въпреки това икономиката ни е успяла сама да преодолее сътресенията и то при липса на антикризисни правителствени програми, каквито имаха много други страни. Неблагоприятните ефекти са били ограничени от наличието на паричен съвет и мерките на БНБ.

Според експертите фискалната политика по време на рецесията е била колеблива и не е подкрепила в достатъчна степен растежа. Средствата от ЕС са изиграли роля на буфер, но този инструмент няма устойчив характер и предвид сигналите за промяна на механизма на отпускане на европейски средства в бъдеще едва ли може да се разчита на него за справяне с кризи.

Козът на България да влезе в еврозоната - Русия

Можем да го приемем като обикновено съвпадение. Можем обаче и да си помислим, че това е твърде ясен сигнал: в понеделник и вторник (21 ...

Прочети повече

Преди кризата българската икономика растеше бързо и небалансирано, а следкризисното възстановяване протича бавно и противоречиво, смятат още от БАН. И макар след началото на рецесията дистанцията между страната ни и еврозоната да е намаляла от 63% на 59%, това не трябва да ни радва, тъй като се дължи повече на дивергирането на държави като Гърция и Португалия, които пострадаха по-тежко.

Икономистите посочват, че за възстановяването най-важни са структурните политики. „Ако няма политически консенсус, няма как да се предприемат важните мерки за икономиката. Една партия не може да направи преструктуриране. Необходима е доктрина за икономическо развитие, зад която да застанат всички и тя да се провежда целенасочено“, заяви директорът на института проф.д-р Александър Тасев.

Доц. Бобева допълни, че реформа е необходима и в държавните предприятия. "Те остават едни от най-неефективните, тук има нужда от здрава регулация. Нужни са професионалисти, а не политици начело", каза още тя.