Ясно е кои са кандидатите за строежа на инфраструктурата за българската част на "Турски поток"

Имената на подалите оферта са следните:

Сериозна мъгла дали и какво печели България от "Белене" и "Турски поток"

По никакъв начин не можем да говорим, че става въпрос за увеличаване на енергийната зависимост от Русия. В това увери енергийният минис...

Прочети повече

- ДЗЗД Консорциум – Газово развитие и разширение в България ГРРБ с участници Консорцио Варна 1 (учредено от Бонатти С.П.А и Макс Щрайхер С.П.А) и Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л- клон България

- Обединение от 1.Industries Fovallalkozo Zrt 2.Industries-KVV Kivitelezo Zrt

- Обединение Консорциум Аркад с участници: Аркад Ей Би Би С.п.А и Аркад Енджиниъринг енд Констръкшънс Къмпъни.

Ценовите оферти се очаква да бъдат отворени към 31 март. В самата обществена поръчка има вариант за разсрочено плащане и разплащане по проекта в рамките на 10 години.

Сред подалите оферти са консорциум от Саудитска Арабия, Италия и Унгария, уточни изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. До средата на годината трябва да бъде пусната процедура за финансираща институция. Най-късно до края месеца или началото на другия ще стане ясен победителят. На въпрос дали тръбата може да се разглежда като български участък от газопровода "Турски поток", Малинов уточни, че става дума за разширяване на националната мрежа и тя досега не се е разглеждала като част или втора тръба на "Турски поток".

Руско издание: ЕС планира да провали преминаването на "Турски поток" през Балканите

Отношенията между Русия и Сърбия в енергийния сектор достигат ново ниво. Основната експортна линия на газопровода „Турски поток&r...

Прочети повече

Трите компании, които са резервирали капацитет на тръбата, принципно нямат право да се отказват за новата тръба. Подалите обвързващи оферти са "Булгаргаз", руската "Газпром" и швейцарската "Мет". Обаче в отговор на въпрос дали ще се плащат неустойки на компаниите, с които имаме сключен договор за капацитет ("Газпром" и "Мет"), ако нещо се случи и изграждането на трасето се забави, изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ каза, че "в сключените договори за пренос на природен газ и капацитет не са предвидени неустойки" за българската газова компания. Освен това, в договорите, които са подписани за резервиране на капацитет, не се предвиждат клаузи за забавяне, в случай, че "Булгартрансгаз" се забави с експлоатацията.

Дали кандидатите за изграждане на инфраструктурата могат да се откажат до 1 април - според Малинов обясни, че "това е съвсем различна клауза и тя е предвидена в третата фаза за провеждане на открития сезон и е въведена по искане на "Булгартрансгаз", а не по искане на ползвателите, тъй като е възможно капиталовите разходи за изграждането на проекта да бъдат по-високи от това, което сме предвидили. Съответно тези капиталови разходи "Булгартрансгаз" трябва да си ги възстанови чрез тарифата за резервиране на входен и изходен капацитет. В този случай ние сме длъжни да уведомим клиентите за по-високата тарифа, от която са резервирали капацитета и съответно те да потвърдят желанието за ползване на тази инфраструктура. В момента, в който го потвърдят, оттам нататък нямат право на отказ от договорите за пренос".

Трасето, по което ще се транспортира газа от "Турски поток", е с дължина 485 километра. За строежа държавата ще вложи 2,8 млрд. лева, като това беше прието на ниво парламент. "Булгартрансгаз" се реши да строи разширението на газовата инфраструктура, след като направи тест дали бъдещата тръба ще бъде на 100% резервирана.

Строителството на българския участък от "Турски поток" временно беше блокирано заради подадена на 12 февруари жалба в КЗК от "Атоменергоремонт" на Христо Ковачки. Два дни по-късно фирмата оттегли жалбата си. От КЗК не посочиха мотиви за изтеглянето.

Изграждането на новия участък беше спешно решено, след като се появи информация, че Русия ще построи втората тръба на "Турски поток" през България. Екип в Министерството на енергетиката направи актуализация на енергийната стратегия, така че да не останем без газови потоци от Русия след 2020 година. Документът разглежда изграждането на ключови газови проекти на Балканите като "Турски поток", "Южен газов коридор", Трансанадолски газопровод, Трансадриатически газопровод, междусистемната връзка Гърция-България, както и проектът за нов терминал за втечнен газ в Александруполис, в който "Булгартрансгаз" ще участва с миноритарен дял.