Над 200 организации призовават ЕК да отчете значението на сектора за европейската икономика, селското стопанство и заетостта в най-уязвимите райони на Европа
В момент, когато Европейският съюз поставя конкурентоспособността и технологичните иновации сред водещите си икономически приоритети, над 200 компании и браншови организации предупреждават, че новите регулации за тютюневите и никотиновите продукти могат да поставят под въпрос инвестиции за милиарди евро и бъдещето на хиляди земеделски стопанства. В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, 201 организации настояват европейските политики да отчитат икономическата трансформация на сектора, вместо да създават допълнителна регулаторна несигурност.
Четири български организации са сред подписалите, включително браншовата организация на българските тютюнопроизводители - Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 (НАТ-2010), както и големите икономически оператори - Еxpress Logistics and Distribution Ltd. (ELD), Tobacco Import, Tobacco Trade, които осигуряват стотици работни места.
Председателят на българската национална асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ-2010) Цветан Филев поставя акцент върху хората, чието препитание зависи от сектора: „Става въпрос за защита на труда и поминъка на хората - търговци на дребно, специализирани търговци на тютюневи изделия, семейни земеделски стопанства на тютюнопроизводители, малки и средни предприятия в почти всяко село и град в Европа. Това е верига на стойността, в която продукцията се произвежда в ЕС, облага се с данъци в ЕС и се регулира от законодателството на ЕС. Считаме, че Европейската комисия трябва да чуе гласа на този сектор.“
„В момент, когато Европа отчаяно се нуждае от икономически растеж, прибързаното приемане на недобре разработено законодателство крие риск да задуши иновациите, да доведе до затваряне на фабрики и да насочи милиарди евро към организираната престъпност“, заявява Натали Дарж, генерален секретар на Tobacco Europe.
Според данните, представени от организациите, секторът осигурява над 1,5 млн. работни места в ЕС, включително повече от 250 000 в селското стопанство, генерира над 107 млрд. евро годишни данъчни приходи и допринася с приблизително 195 млрд. евро към европейския БВП.
Компаниите подчертават, че през последните години са вложили значителни средства в производствени мощности, технологично развитие и квалификация на служителите. В същото време потребителските предпочитания се променят, а инвестициите в бездимни продукти и модерни вериги на доставки ускоряват трансформацията на индустрията.
Позицията на над 200-те подписали се организации идва в момент, когато ЕС обсъжда нови акцизи за тютюневите и никотиновите продукти. През юли 2025 г. Европейската комисия предложи по-високи минимални акцизи за цигарите и останалите тютюневи изделия, както и общи минимални ставки за нагреваемия тютюн, електронните цигари и никотиновите паучове. Данъчната инициатива срещна съпротива в Европейския парламент, който на 17 юни 2026 г. гласува против предложението . Процедурата обаче продължава, като окончателното решение изисква единодушие в Съвета на ЕС.
Иновациите като част от европейската конкурентоспособност
В писмото се изразява позицията, че оценката на действащото европейско законодателство не отчита в достатъчна степен промените в сектора и потенциалния принос на инвестициите в технологии при новите продукти и изграждането на иновационния капацитет на Европа.
„Ние подкрепяме политики, които защитават общественото здраве. Същевременно вярваме, че тази цел може да бъде постигната в рамките на действащата регулаторна уредба, като едновременно с това се подкрепят по-широките приоритети на Европейската комисия за повишаване на конкурентоспособността, насърчаване на иновациите и укрепване на устойчивостта“, посочват организациите.
Те подчертават, че въпреки засилената глобална геополитическа несигурност продължават да инвестират, развиват производството си и изнасят продукция от Европа. Според тях бъдещите законодателни инициативи трябва да бъдат основани на надеждни научни и икономически доказателства, да спазват принципите на пропорционалност, субсидиарност и да не възпрепятстват развитието на нови технологии.
Залогът за европейските земеделски общности
Особено чувствителен е въпросът за бъдещето на тютюнопроизводството в икономически по-слабо развитите селски райони. По данни на организациите над 250 000 работни места в селското стопанство са свързани с европейската верига на производство на тютюневи и никотинови продукти.
„За хората, които определят политиките в Брюксел, това може да изглежда като поредното преразглеждане на законодателството. Но за земеделските семейства и селските общности става въпрос за тяхното бъдеще“, заявява Пшемислав Новорита, генерален секретар на Европейския съюз на тютюнопроизводителите (UNITAB).Той подчертава, че отглеждането на тютюн остава важен източник на заетост, икономическа дейност и социална стабилност в редица икономически изостанали селски райони на Европа.
Предупреждението има и пряко българско измерение. Само преди две седмици Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 (НАТ-2010) и UNITAB Europe изпратиха съвместно писмо до българското правителство с призив страната ни да защити интересите на сектора в Брюксел. Поводът беше инициатива на Нидерландия и още седем държави от ЕС за въвеждане на по-строги ограничения върху тютюневите и никотиновите продукти. Двете организации предупредиха, че бъдещите регулации трябва да бъдат предшествани от задълбочена оценка на последиците за земеделските производители, заетостта и икономическото развитие на селските райони.
Наред с икономическите аргументи европейските организации предупреждават и за риска прекомерните ограничения да стимулират незаконната търговия. Според тях категоричните забрани на продукти могат да насочат потреблението към нерегулирани пазари, без да постигнат целите за защита на общественото здраве и непълнолетните.
Подписалите писмото призовават Европейската комисия да включи представителите на цялата производствена и търговска верига в обсъждането на бъдещите регулации и да оцени не само очакваните здравни ефекти, но и въздействието върху инвестициите, работните места и конкурентоспособността на европейската икономика.
