НАП затяга примката при събирането на данъци

06.08.2019 07:14 13296

Снимка: БГНЕС

Профил на всички клиентите - граждани и фирми, е направила Националната агенция за приходите (НАП). Специален софтуер ги е разпределил по вид и поведение и към всяка група ще се прилагат специфични подходи. Това е записано в програма за по-голяма събираемост до 2020 г., която е част от Национална стратегия за повишаване на приходите, пише в. "24 часа".

Намеренията на НАП са да дава различни отстъпки и улеснения при издължаване от субекти, които по принцип са коректни. Но при тези, които има най-голям риск да не платят, ще има специални мерки - ежемесечен мониторинг. Такъв е въведен над големите търговски вериги от 2014 година, а над търговията с черна и бяла техника - от 2017 година. Заради ефекта върху приходите - средно по 1,2 млн. лв. на месец повече и намаляване на измамите средно с 67%, планът е тази мярка да се разшири и над други рискови сфери.

Данъчните ще сложат юзди на всички големи длъжници, които не плащат редовно

Националната агенция за приходите (НАП) ще постави под постоянен мониторинг и контрол длъжници с просрочени задължения над 100 хил. лв....

Прочети повече

Ще продължи и непрекъснатият мониторинг над т.нар. лица с мащабна икономическа дейност, работещи в рискови сфери. Тази мярка е въведена през 2015 г., когато е стартирала с наблюдение над 3580 фирми. Основният ефект от нейното прилагане е рязък спад на измами с данъчен кредит.

Заради положителния ефект от прилагането му механизмът за обратно начисляване на ДДС е удължен до 2022 г. Годишният ефект от приложението му е изчислен на около 300 млн.лв. всяка година.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Създаването на общи екипи на НАП, митници, НОИ, МВР и ДАНС за съвместни проверки ще продължи, е записано още в плана. Ефективността на тази мярка била висока, защото най-често нарушаването на данъчното законодателство вървяло заедно с нарушаването на митническите и осигурителните закони.

Ще продължи и наблюдението на стоковите потоци на рискови стоки и проследяването на потенциални данъчни злоупотреби, е записано още в плана. За първи път мярката бе приложена от 1 януари 2014 г. Списъкът с такива стоки се определя ежегодно от финансовия министър, контролът над тях е непрекъснат, а ефектът са допълнително разкрити данъци за средно около 22,5 млн. лв. годишно.