Преговорите между синдикати и бизнес за минималните осигурителни доходи буксуват

"Между бизнеса и профсъюзите зрее напрежение заради тези доходи, които се договарят повече от 10 години в общо 85 икономически дейности и които засягат около половината от работещите в страната. Обикновено разгарът на преговорите е точно през месец август. Тази година обаче тези преговори буксуват", каза Гонева през БНР.

КНСБ иска 700 лв. минимална заплата за висшисти, работещи по специалността си от 2017 г.

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров заяви, че КНСБ ще настоява от 2017 г. да бъде въведе...

Прочети повече

Според представители на бизнеса процесът дори не е стартирал официално. С писмо до министрите на финансите и на труда и социалната политика – Владислав Горанов и Зорница Русинова, работодателите поискаха преди дни да бъдат отменени минималните прагове с аргумента, че увеличават сивия сектор. Синдикатите обаче се обявиха категорично против тази теза.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви, че минималните осигурителни прагове са отживелица. По думите му близо 300 000 българи работят в икономически дейности, в които, заради административната намеса на пазара на труда, минималната заплата е по-висока от средния осигурителен доход.

Миналия месец Велев каза, че докато не се постигне консенсус за начина, по който се договаря минималната работна заплата, бизнесът няма да води преговори за минималните осигурителни прагове.

"Това е така, защото миналата година бяха разпространени административно коефициенти на увеличение на минималните осигурителни доходи в икономическите дейности, където нямаше постигнати споразумения. Те въобще не отговарят на средния процент на договорените увеличения. Административно беше въведена минимална работна заплата, която не е договаряна", каза Велев.

Работодателите, но без КРИБ, искат държавата да не може да се меси за осигурителните прагове

Заради административна намеса по отношение на минималните осигурителни прагове, сложена на масата чрез проекта за Закон за бюджета на д...

Прочети повече

"Средният коефициент се увеличи с повече от 2%. Ние сме категорично против механично да се разпростират такива, еднакви за всички, тъй като в някои икономически дейности може да бъде два пъти по-високо увеличението, а в други трябва да има намаление. България е единствената страна от ЕС, в която има минимални осигурителни доходи. Това е една отживелица", смята председателят на АИКБ.

Според синдикатите обаче договарянето на праговете води до ръст на осигурените, до повече приходи в общественото осигуряване и до повече данъчни постъпления. Ася Гонева заяви, че от гледна точка на синдикатите преговорите са стартирали, но е притеснително мълчанието на социалното министерство, което не е дало официалния им старт.

"Това е един нов подход да се бойкотира една мярка срещу сивата икономика и нелоялната конкуренция срещу интересите на работниците и служителите, която всяка година работодателите пробват. Преговорите са стартирали от наша гледна точка", каза Гонева.

"Това, което мен повече ме възмущава, е мълчанието на социалното министерство. Това ме навежда на мисълта, че сегашното ръководство на министерството или не си дава ясна сметка колко сериозен е този проблем, или по този начин заявява, че до някаква степен споделя позицията на работодателите", смята изпълнителният секретар на КНСБ.