Църквата почита Свети пророк Осия

Свети пророк Осия, син Беериев, произхожал от Исахаровото коляно. В онези времена много израилтяни отстъпили от истинския Бог и като забравили Неговите благодеяния и чудеса, се покланяли на идолите. Но богобоязненият Осия служел на Единия истински Бог, сътворил небето и земята и извел евреите от Египет с крепката Си ръка. Осия наставлявал хората, отпаднали от истината, и с мъдрите си увещания отново ги обръщал към благочестието на дедите.

По вдъхновение от Светия Дух Осия много пророкувал за израилския народ. Изобличавайки беззаконните жители на Израилското царство, той му предсказвал големи бедствия от враговете, асирийски плен и после обръщане към Бога . Той предсказал и разпространяването на истинското Богопознание по цялата земя (Ос. 2:20. Ср. Иер. 31:34), края на Аароновото свещенство и старозаветните жертви (Ос.3:5), а също и завръщането на младенеца Иисус от Египет, Неговото възкресение на третия ден и победата Му над смъртта. Всички тези пророчества са записани от Осия в неговата книга, която се състои от 14 глави. Като изречени чрез Светия Дух, всички те се нареждат сред другите боговдъхновени книги на Свещеното Писание.

Пророк Осия живял дълги години* и в дълбока старост починал 820 години преди Рождество Христово, и е погребан с мир.

Пророк Осия живял в Израилското царство и пророкувал по времето на иудейските царе Осия, Иоатам, Ахаз и Езекия, и при израилския цар Иеровоам II (Ос. 1:1). От така наречените малки пророци негови съвременници били Михей и Амос, а от големите - Исаия. По сведения на свети Ефрем Сирин, Доротей и Епифаний, пророк Осия бил родом от Веелмот - град на коляното Исахарово.  Бел.ред.

В пророчествата на Осия се съдържат:

изобличение на тогавашното нечестие, идолопоклонство и нравствена развратеност, а също и изобличение на съюза на евреите с езическите народи заради тяхната сила, и призив за покаяние и изправяне;

заплашване с асирийски плен;

утешение чрез предсказание за освобождаване от плена и настъпване на Царството на Месията, което, поради незрялостта на народа, се изобразява като земно величие.

Пророчеството за завръщането на Месията от Египет е в 11 глава на книгата на пророка. Като изброява благодеянията Си към евреите, Господ казва: “от Египет извиках Сина Си” (11:1). Именно това място посочва евангелист Матей, когато казва: “за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: “от Египет повиках Сина Си” (Мат. 2:15). Както изобщо еврейският народ бил първообраз на Месията, така и отделни събития от живота му имали “месианско” значение и се явявали като първообраз. Евреите се заселили в Египет, спасявайки се от глада при Иаков. Когато тази опасност отминала, те били изведени оттам от Бога, за да изпълнят предназначението си в Палестина. Така и Месията Христос се е оттеглил, по Божия промисъл, в Египет, за да се спаси от злобата на Ирод. Когато след смъртта на Ирод опасността отминала, Бог повикал Месията от Египет в Палестина, за да изпълни предназначението Си.

Пророчеството за възкресението на Месията на третия ден се съдържа в 16 глава от книгата на пророк Осия. Апостол Павел го отнася към възкръсналия Христос, когато казва: “на третия ден възкръсна, според Писанията” (1Кор. 15:4). 

В 13:14 от книгата на пророка с въпрос е изразена мисълта за безсилието на ада пред Бога: “От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?”. Апостол Павел казва: “А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртно тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: “смъртта биде погълната с победа”. “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1Кор. 15:54, 55). Следователно, изпълнението на пророчеството апостолът отнася към окончателното тържество над смъртта в деня на всеобщото възкресение на мъртвите. Бел.ред.