Св. преподобния Лаврентий, затворник Печерски

Но преподобните отци решително го съветвали да не прави това в светия Печерски манастир, където дяволът плетял най-много козни срещу спасяващите се отци. Те му припомнили, как тук врагът надвил Исаакий и Никита, които се борели срещу него сами, в затвора; и двамата дошли на себе си само след многото молитви на братята.

Тогава свети Лаврентий, като се простил с братята, отишъл в манастира "Свети великомъченик Димитрий", построен от княз Изяслав, и там се подвизавал в затвор. Той започнал да води най-строг живот и да проявява голяма ревност за спасението си, като с всеки изминал ден предприемал все по-големи трудове, умъртвявайки всички страстни въжделения с въздържание и глад, изкоренявайки ги с духовния меч, тоест със силата на молитвата и угасяйки нажежените стрели на врага с водата на сълзите си. Така с Божията благодат той не само избегнал бесовските стрели, но получил от всещедрия Господ и дар чудесно да изцерява различни болести и недъзи на хората, както и да изгонва бесове.

Веднъж при преподобния, заедно с много други, бил доведен за изцеление и един човек от Киев, обладан от бяс, който бил толкова свиреп и силен, че с лекота повдигал и хвърлял надалеч дърво, което десетина души с труд биха понесли. Блаженият затворник, желаейки прославянето с благодат на духовното си отечество, светия Печерски манастир, наредил да отведат този човек там.

Тогава бесноватият започнал да вика:

- При кого ме изпращаш? Аз не смея дори да се доближа до пещерата, тъй като в нея почиват много светии. А в самия манастир има трийсет свети черноризци, от които се боя, а с останалите водя борба.

Когато бесноватият съобщил за благодатта, почиваща на светия Печерски манастир, блаженият отново наредил да го отведат там насила, за да се увери по-добре във всичко, казано от него. Тези, които водели бесноватия, като знаели, че той никога не бил ходил в Печерския манастир и не познава никого там, го попитали:

- Кои са тези подвижници, от които се боиш?

По това време всичките братя в Печерския манастир били сто и осемнайсет на брой.

Бесноватият изредил по имена трийсет от тях и казал:

- Всички те могат да ме изгонят само с една своя дума.

Тогава водещите го му казали отново:

- Искаме да те затворим в пещерата. На това той им отговорил:

- Каква полза имам да водя борба с мъртвите? Защото те имат много по-голямо дръзновение да се молят на Бога за своите черноризци и за всички, идващи при тях. А ако искате да видите способността ми да се боря, заведете ме в манастира - мога да се боря с всички останали, освен с посочените трийсет мъже.

След това той започнал да показва способността си да говори на еврейски, латински, гръцки и на други езици, които никога не бил и чувал.

Св. преподобни Ефрем Сириец (Ефрем Сирин)

По свое завещание от скромност бил погребан в края на градските гробища, дето погребвали странници, в 373 година. Св. Ефрем Сириец е б...

Прочети повече

Съпровождащите го се уплашили и много се чудели на изменението на речта му и на способността да говори на различни езици. След това, преди да влязат в манастира, нечистият дух напуснал бесноватия. Изцереният започнал да разсъждава и тези, които били с него, се зарадвали.

След това всички заедно влезли в светата Печерска църква, за да въздадат хвала на Бога. Узнавайки за това, игуменът дошъл в църквата заедно с всички братя. Изцереният не познавал нито игумена, нито който и да е от онези трийсет мъже, чиито имена споменал по време на беснуването. Тогава започнали да го питат:

- Кой те изцери?

А той, гледайки към чудотворната икона на Пресвета Богородица, отговорил:

- Трийсет свети мъже ни посрещнаха с нея, и аз оздравях. При това той помнел имената на всички тях, но по лице не познавал нито един.

Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст

Паметта на най-великия проповедник измежду най-великите отци и учители на християнската Църква св. Йоан Златоуст се празнува на 13 ноем...

Прочети повече

Тогава всички заедно въздали хвала на Бога, на Пречистата Му Майка и на светите Му угодници.

Така се прославил светият лик - Печерската обител, по благоустроение Божие, възвестено на блажения затворник Лаврентий, който, след като изминало известно време, оставил Печерската обител и бил възкачен на Туровската катедра (Туров е град в днешна Минска губерния. Св. Лаврентий бил Туровски епископ до 1182 година).

След блажената кончина на свети Лаврентий тялото му било пренесено в Киево-Печерския манастир и било положено с чест в пещерите, където чудотворните му мощи и досега пребивават нетленни, в чест на виждащия в скришно, но въздаващ на затворниците наяве, прославяния в Троица Бог, Комуто слава во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.