"Дивата круша" на Нури Билге Джейлан - да се слееш със самотата на селото

За някои хора селото е място за бягство, където всички надежди се сливат със самотата. Това е едно безгранично пространство, в което мечти и желания стават едно с отчаянието, също като съдбите на всички бащи и синове...

Синан е страстен любител на литературата и винаги е искал да стане писател. Той се връща в селото, в което е роден, за да се посвети на това да събере нужните му пари, за да издаде свое произведение. Уви, дълговете на баща му го застигат...

„Дивата круша“ е нежен, прекрасно направен и удивително изигран филм на турския режисьор и носител на „Златна палма“ Нури Билге Джейлан. Приказлив, забавен и тъжен чрез разпознаваемия и силно заразителен стил на режисьора, филмът е меланхоличен поглед към идеята за детството и родния дом – и как връщането и към двете носи сладко-горчив вкус.“

Питър Брадшоу, The Guardian

„За да установи връзка с другите, човек трябва да излезе от пещерата си и да поеме някакъв риск. Ако отиде твърде далеч, може да изгуби ориентацията и идентичността си. И ако се страхува прекалено много, той ще започне да отказва да излиза, ще се самоограничава и отстъпва, прекратявайки собствения си растеж и развитие. Особено ако човек се чувства белязан от съществено различие, което е малко вероятно да бъде утвърдено от обществото, то волята му ще бъде морално прекършена. Човекът ще има трудности да разбере противоречията, изникващи от постоянно и неизбежно дистанцирания му живот, който се люшка между неспособността да превърне тези противоречия в креативни изходи и неспособността да ги отрече.

Този филм разказва историята на младеж, който с чувство за вина усеща, че е различен по начин, който не може да приеме; че е повлечен към съдба, която не може да прегърне така, както и богатата мозайка от хора около него, без да насърчава или да е несправедлив към някого.

Както се казва: „Това, което бащата крие се разкрива в сина“. Няма как човек да не наследи определени черти от баща си: слабости, навици, тикове. Филмът разказва историята на момче, което е повлечено към същата съдба като на баща си в сюжет, зареден с болезнени преживявания.“

Нури Билге Джейлан

Нури Билге Джейлан е роден в Истанбул през 1959 година. Първите му игрални филми са „Градчето“, „Облаци през май“ и „Отчуждение“ (Grand Prix и приза за най-добър актьор в Кан). „Климати“ (2006) печели наградата на ФИПРЕССИ в Кан, отново там „Три маймуни“ е с приза за режисура. Джейлан печели Grand Prix в Кан и за „Имало едно време в Анадола“ (2011). „Зимен сън“ (2014) е удостоен със „Златната палма“ – най-авторитетното филмово отличие на фестивала в Кан.