Европарламентът прие още по-строги правила срещу мръсния въздух

363 евродепутати гласуваха "за", 226 бяха "против", а 46 се въздържаха. Така вече се определят по-строги гранични и целеви стойности за 2035 г. за няколко замърсителя, включително прахови частици (PM2,5, PM10), NO2 (азотен диоксид), SO2 (серен диоксид) и O3 (озон).

Новите правила ще гарантират, че качеството на въздуха в ЕС не е вредно за човешкото здраве, природните екосистеми и биоразнообразието. Също така ще приведат правилата на ЕС в съответствие с най-новите насоки на Световната здравна организация (СЗО) за качеството на въздуха.

Още: ЕС иска 70% от самолетните горива да са еко до 2050 г., ще има и нови стикери

Членовете на ЕП подчертават, че предложените от ЕК стандарти за качество на въздуха следва да бъдат междинна цел, която да бъде постигната възможно най-скоро и най-късно до 2030 г.

Повече пунктове за вземане на проби за качеството на въздуха

В текста се подчертава необходимостта от увеличаване на броя на пунктовете за вземане на проби за качеството на въздуха. В градските райони следва да има поне една суперстанция за мониторинг на два милиона жители, която да отразява експозицията на общото градско население. ЕК бе предложила една такава станция на 10 милиона.

В местата, където е вероятно да се появят високи концентрации на ултрафини частици (UFP), черен въглерод, живак и амоняк (NH3), следва да има един пункт за вземане на проби на един милион жители, което е повече от първоначално предложения от Комисията един пункт на пет милиона - и то само за ултрафини частици.

Още: ЕС с нова цел - повече възобновяеми източници в крайното потребление на енергия

По-добра защита на гражданите

Евродепутатите искат да хармонизират съществуващите в момента фрагментирани и неинтуитивни индекси за качеството на въздуха в ЕС. Индексите трябва да бъдат съпоставими, ясни и публично достъпни, като се актуализират ежечасно, така че гражданите да могат да се предпазят по време на високи нива на замърсяване на въздуха и преди достигане на задължителните алармени прагове. Те трябва да бъдат придружени от информация за симптомите, свързани с пиковете на замърсяване на въздуха, и свързаните с тях рискове за здравето за всеки замърсител, включително информация, съобразена с уязвимите групи.

Парламентът иска също така гражданите, чието здраве е увредено, да имат по-силно право на обезщетение при нарушаване на новите правила.

Снимка: БГНЕС

Планове и пътни карти за качеството на въздуха

Депутатите предлагат освен плановете за качеството на въздуха, които се изискват, когато страните от ЕС превишават пределно допустимите стойности, всички държави членки да създадат и пътни карти за качеството на въздуха, в които да се определят краткосрочни и дългосрочни мерки за спазване на новите пределно допустими стойности.

Европарламентът вече е готов да започне преговори с Европейския съвет относно окончателния вид на закона.

Още: България поиска от Румъния да се включи в оценката за инсинератора край Русе

Колко мръсен е въздухът в София?

Според ЕАОС замърсяването на въздуха продължава да бъде екологична причина номер едно за ранна смърт в ЕС с около 300 000 случая на преждевременна смърт годишно.

Според Европейската агенция по околна среда българската столица София е на 135-о място от общо 375 изследвани за мръсен въздух европейски градове (вижте класацията тук).

През октомври 2022 г. ЕК предложи преразглеждане на правилата на ЕС за качеството на въздуха с по-амбициозни цели за 2030 г., за да се постигне целта за нулево замърсяване до 2050 г.

Това законодателство отговаря на очакванията на гражданите по отношение на замърсяването и "по-зелените" градове с по-ниски емисии, както и на повишаването на осведомеността чрез предоставяне на редовно актуализирана информация за замърсяването, съобщиха от Европейския парламент.

Още: Сигнал за опасност: Русе и вечният проблем с миризмата (ВИДЕО)