Значително повишаване на цените, удължаване на сроковете на изпълнение и промени на договорните условия при вече планирани проекти са сред рисковете вследствие от новите по-високи мита и намалени тарифни квоти
Регулациите на Европейския съюз, касаещи вноса на стомана от трети страни, поставят под сериозен риск реализацията на стратегически енергийни и инфраструктурни проекти, създавайки натиск от по-високи разходи, забавяне на сроковете и затруднения в сигурността на доставките.
Според регламента, свързан с доставката на стоманата, се залага режим на вноса на материали, включващ мащабно намаляване на вносните квоти и с 50% по-високи мита за количествата, които ги надвишават.
Решението на ЕС определя безмитната квота за внос да се ограничи със средно около 47% по-малко спрямо досегашните нива, а количествата над този праг да бъдат облагани с 50% мито - двойно повече спрямо предишния размер.
От редица сектори в Европа и у нас алармират, че въвеждането на режима върху доставки по вече сключени договори сериозно ще промени икономическите условия, при които са договорени проектите.
Темата е особено деликатна за строителния сектор, за който стоманата и желязото са основна част от всеки строителен проект. За тях са заложени строго определени технически характеристики, както и предварително договорени параметри, количества и срокове на доставка.
Ключовият въпрос, който индустриалният и строителен сектор у нас постави в рамките на публичната консултация на Европейската комисия, бе отражението от прилагане на мярката и налагането на по-високи мита върху вече поети договорни ангажименти и фиксирани бюджетни рамки.
Темата придобива още по-широк отзвук и значение при реализирането на публични проекти, свързани с изграждането на стратегическа инфраструктура и то при вече сключени договори, при които промяната на доставчик или продукт в кратки срокове би изисквала преминаване през нови процедури за техническо одобрение. Това от друга страна ще се отрази негативно върху вече фиксираните срокове за реализация на проекта, както и върху бюджетката рамка по договорите, като изменението на последното ще наложи нуждата от допълнително публично финансиране.
Строителният бранш и асоциациите в България обръщат специално внимание на проектите от национално и европейско значение като изграждане на газопреносна и енергийна инфраструктура, при които използваните стоманени продукти често трябва да отговарят на специфични технически параметри, стандарти и изисквания, посочени конкретно от възложителя. Възможна промяна, свързана с производител или продукт, би изисквала нова техническа оценка, промени в проектната документация и допълнително съгласуване, което неминуемо се отразява върху сроковете за изпълнение и съответно би засегнало сигурността на доставките, надеждността на енергийната система и развитието на трансграничната енергийна свързаност.
Във фокуса на публичния дебат, от браншовите организации предлагат при прилагането на Регламента да бъде анализирано въздействието му върху вече сключени договори за изпълнението на текущи енергийни и инфраструктурни проекти, както и да бъде преценена необходимостта от прилагането на подходящи преходни решения.
Наред с това се предлага да бъде проучена и възможността за въвеждане на механизъм за индивидуално разглеждане на проекти, зависими пряко от вноса на продукти, обхванати от Регламента, когато те са необходими за реализирането на стратегически енергийни и инфраструктурни проекти от национално или европейско значение и не могат да бъдат осигурени от европейски производители.
Прилагането на подобен подход би позволил целите на мярката да бъдат постигнати, като същевременно се гарантира възможност за своевременното изпълнение на общественозначими проекти, касаещи сигурността и конкурентоспособността на европейските страни.
Позиция по темата изрази и европейската асоциация Build Europe, която предупреждава за сериозен риск от дестабилизация на вече планирани проекти и договорени разходни рамки вследствие от повишените цени на вложените материали при планирането на проектите. Според Build Europe, новите тарифни квоти и по-високи мита могат да доведат до забавяне в реализацията на стратегически за Европа инфраструктурни проекти, което от своя страна да забави нейната конкурентоспособност.
От асоциацията предлагат оценката на риска за сигурността на доставките да се извършва спрямо спецификите на различните пазари и конкретни продукти, а не въз основа на общи данни за производствения капацитет и настояват за достатъчно дълги преходни периоди за прилагане на режима.
