Американските власти одобриха продажбата на българските и румънските подразделения на сръбската петролна компания „Нафтена индустрия Сърбия“ (НИС), която управлява бензиностанциите под марката „Газпром“ в България. Приходите от сделките обаче ще останат замразени в сметка в САЩ - на компанията няма да бъде позволено да разполага свободно с парите, става ясно от специален лиценз, издаден от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ.
Новината в западната ни съседка съобщават сръбското медийно издание Insider и информационна агенция "Бета", позовавайки се на БГНЕС.
Разрешението обхваща продажбата на българското дъщерно дружество „НИС Петрол“ ЕООД на българската "Уни Енерджи" на Ивайло Константинов. Румънското дъщерно дружество „НИС Петрол“ SRL ще бъде продадено на Argenta SRL. По този начин американските власти дадоха зелена светлина за двете конкретни сделки, като наложиха значителни ограничения върху постъпленията.
Кои са "Уни Енерджи" и Ивайло Константинов?
"Уни Енерджи" търгува с автомобилни горива на дребно в България и притежава общо 11 бензиностанции под марката "Авиа".
Фирмата е мажоритарна собственост на Ивайло Константинов. Той е председател на ГЕРБ - Дупница, бивш депутат от партията на Бойко Борисов и бивш собственик на автобусната фирма "Юнион Ивкони".
Още: Авария на нефтопровод в Хърватия: Сърбия е засегната, отваря държавния си резерв
При финализиране на сделката, "Уни Енерджи" ще увеличи обектите си и ще управлява над 30 бензиностанции в страната, защото тук става дума за 22 бензиностанции на "Газпром" у нас.
През октомври миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на практика разреши продажбата на бензиностанциите на "Газпром" в България. Сделките се изразяват в придобиване на едноличен контрол от фирма "Уни Енерджи“ върху сръбската "Нис Петрол“, която е собственик на бензиностанциите, стана ясно от тогавашното решение на КЗК.

Снимка: БГНЕС
Още: Времето на НИС изтича: Има ли Сърбия газ за зимата?
Комисията е установила, че обединеният пазарен дял на „Нис Петрол“ и „Уни Енерджи“ е несъществен и след осъществяването на сделката ще остане на нива, по-ниски от онези, при които биха възникнали опасения за възпрепятстване на ефективната конкуренция на пазара на търговия на дребно с горива. На анализирания пазар на национално и регионално ниво са активни значителен брой конкуренти, които са в състояние да оказват ефективен конкурентен натиск на новата група, посочиха от КЗК тогава.
В хода на проучването бе установено още, че складовият актив на „Нис Петрол“ е с ограничен капацитет в сравнение с други пазарни участници, използва се единствено за вътрешни логистични и оперативни нужди и няма пазарно присъствие. Също така делът на дружеството за съхранение на автомобилни бензини и на дизелово автомобилно гориво е незначителен. Незначителен е и пазарният дял на „НИС Петрол“ по отношение на пазарите на производство и внос на горива, както и на търговия на едро с горива. Следователно сделката няма да доведе до антиконкурентни ефекти, свързани с ограничаване на достъпа на реални или потенциални конкуренти на никой от вертикално свързаните пазари, пишеше в решението на антимонополния орган.
Още: КЗК разреши продажбата на бензиностанциите "Газпром" в България на бивш депутат от ГЕРБ
Сделката
Всички постъпления по продажбата трябва да бъдат преведени в блокирана сметка с лихва в американска финансова институция. Средствата не могат да бъдат превеждани към физически или юридически лица, подлежащи на американски санкции, нито към сметки в Русия без допълнително разрешение. Лицензът не отменя санкциите срещу НИС и остава валиден до 31 май 2027 г.
Още през лятото на 2025 г. стана ясно, че НИС планира да се оттегли от българския пазар. В края на юли същата година управителният съвет на сръбската компания одобри продажбата на българското си дъщерно дружество поради затруднения при осъществяването на дейност в страната.
През първата половина на 2025 г. НИС е държала 2,6% дял от общия пазар на моторни горива в България, докато делът ѝ на пазара на дребно е бил 1,9%.

Снимка: Gazprom
Още: Санкциите срещу НИС доведоха до напускането на Ryanair от Ниш: Остана ли Сърбия без евтини полети?
Санкциите натисната НИС да продава
Решението за продажба на активите в България и Румъния е част от по-широкото оттегляне на сръбската компания от двата пазара на фона на американските санкции.
На 10 януари 2025 г. Съединените щати добавиха НИС към списъка си с наказателни мерки заради руското участие в собствеността на компанията. Според Вашингтон санкциите имат за цел да ограничат приходите, които Русия би могла да използва за финансиране на войната си в Украйна.
„Газпром“ и неговото дъщерно дружество „Газпром нефт“ притежават съвместно 56,15% от акциите на НИС, докато останалият дял се държи от сръбската държава.
Още: Краят на газовата суперсила: Акциите на "Газпром" се сринаха до исторически минимум
Руското участие в компанията датира от 2008 г., когато Сърбия продаде 51% от акциите на НИС на „Газпром Нефт“ за 400 милиона евро. През май 2022 г. руският холдинг прехвърли 6% от своя дял на своята компания майка „Газпром“.
НИС играе ключова роля в енергийния сектор на Сърбия. Това е единствената компания в страната, която се занимава с проучване и добив на нефт, както и с рафиниране на нефт в рафинерията в Панчево. Фирмата също така се занимава с добив на природен газ.
Продажбата на активите ѝ в България и Румъния ще позволи на НИС да завърши изтеглянето си от тези пазари. Ограниченията на OFAC обаче означават, че компанията няма да има неограничен достъп до постъпленията от сделките. Изтеглянето ѝ от региона ще бъде възможно, но финансовият контрол върху постъпленията ще остане в ръцете на американските власти.
Още: Сърбия се договори за НИС с унгарската MOL: Крайната дума е на САЩ