Главният изпълнителен директор и съосновател на Payhawk - Христо Борисов, обяви днес, че компанията привлича 280 млн. долара в инвестиционен рунд от серия C, оглавен от Goldman Sachs Growth Equity.
Сделката оценява компанията на 2 млрд. долара и увеличава общото привлечено финансиране до над 515 млн. долара. В рунда участват всички досегашни инвеститори, сред които QED, Greenoaks, Lightspeed, Hedosophia и Bek Ventures, както и новите инвеститори Galdana Ventures, Cogito Capital, Inveready и Invus. Към тях се присъединяват и водещите европейски предприемачи Томас Окманас и Дидак Лий. Сделката подлежи на стандартните регулаторни одобрения.
С новия капитал компанията ще преследва много по-голяма амбиция: да изгради глобална финансова операционна система за ерата на AI.
„Ролята на финансовите екипи се променя бързо: ръчната работа и трудоемките рутинни задачи отстъпват място на все по-стратегическа работа. Докато повечето компании използват AI за да ускорят съществуващите процеси, ние създадохме AI агенти, с които да преосмислим из основи начина, по който работи финансовата функция“, казва Христо Борисов, съосновател и главен изпълнителен директор на Payhawk. „Благодарение на нашата технология финансовите отдели могат да работят по модела "финанси без ръчна намеса" (zero-touch finance), при който нито финансовите екипи, нито служителите се занимават с административна работа. 77% от клиентите ни използват ежедневно нашите AI агенти за финансов контрол, снабдяване, пътувания и отчетност и така спестяват време и пари на бизнеса си. Но AI сам по себе си не може да осъществи тази трансформация. Той трябва да бъде съчетан с надеждна платежна инфраструктура и механизми за корпоративен контрол, за да отключи истински потенциала на всяка компания в ерата на AI.“
„Изключителният растеж на Payhawk се дължи на силната инженерна култура на компанията, глобалното ѝ присъствие и ясната визия за бъдещето на съвременните системи за управление на разходите,“ казва Джеймс Хейуърд, управляващ директор в at Goldman Sachs Growth Equity, който се присъединява и към Съвета на директорите на Payhawk. „Плащанията, AI и корпоративният софтуер все повече се сближават и смятаме, че Payhawk има всички предпоставки да се утвърди като лидер на този бързо развиващ се пазар. Радваме се да бъдем партньори на екипа, докато компанията разширява глобалното си присъствие и навлиза в следващия етап от своя растеж.“
Нова глобална категория във финансовите технологии, създадена в Европа
Основана в София, Payhawk днес развива дейност в 33 държави и има 12 офиса. Платформата ѝ работи с различни валути, банкови системи, платежни мрежи, регулации и местни практики. Според компанията, опитът й в такава сложна среда представлява значително конкурентно предимство.
„Европа няма нужда да създава местни версии на технологични продукти, разработени другаде. Трябва да създаваме технологии, които останалият свят следва, защото стремежът към иновации е дълбоко вкоренен в европейската култура“, каза Борисов.
„Искаме да изградим инфраструктурата, чрез която компаниите по света управляват финансовите си операции в ерата на AI. Като компания, създадена в Европа, се сблъскваме с тази сложност от първия ден. Знаем какво е необходимо на клиентите ни, за да запазят контрол върху бизнеса си в различни части на света, докато се разрастват и същевременно се стремят да бъдат по-ефективни. Пред нас стои възможността да дефинираме облика на тази нова категория и всичките ни усилия са насочено в тази посока.“
От по-интелигентни финансови решения към нов оперативен модел
ERP системите, банките, платформите за управление на снабдяването, ликвидността, разходите и служебните пътувания стават все по-интелигентни благодарение на сървърите, използващи Model Context Protocol (MCP). Според Payhawk обаче по-интелигентните приложения сами по себе си не правят цялостното управление на финансите по-интелигентно.
„Докато интеграциите свързват системите, а MCP улеснява достъпа до информация, една операционна система променя начина, по който работи цялата финансова функция,“ казва Борисов. „Тази разлика става още по-съществена, когато софтуерът преминава от препоръчване на действия към реалното им изпълнение.“
Payhawk изгражда своята финансова операционна система на базата на три взаимосвързани компонента: AI агенти, които изпълняват финансови задачи; платежна инфраструктура, която им позволява безопасно да оперират със средства; и механизми за корпоративен контрол, които определят какво могат да правят агентите и кога решението трябва да бъде взето от човек.
Заедно тези компоненти позволяват на AI да надхвърли ролята си на помощник и да стане част от оперативния модел на финансите.
Бизнес модел, независим от корпоративните кредитни карти
Payhawk постигна положителен паричен поток през третото тримесечие на тази гидина и все още разполага със 70% от капитала, привлечен в предходния инвестиционен рунд през 2022 г. Бизнес моделът на компанията се основава на предвидими абонаментни такси, а не на приходи от междубанкови такси при картови плащания. Така растежът ѝ е обвързан с това да помага на клиентите да спестяват, вместо да ги насърчава да харчат повече. Тази независимост позволява на Payhawk да разработва и финансови продукти базирани на AI, които работят и без нейните карти. В САЩ например агентът ѝ за финансов контрол работи със съществуващите корпоративни карти на клиентите, без да е необходимо те да сменят доставчика си или да издват нови карти.
Призив към ЕС за ускоряване на инвестициите в ИИ
Христо Борисов съобщи, че заедно с основателя и научен директор на INSAIT проф. Мартин Вечев е подписалал отворено писмо до европейските институции с призив за по-амбициозни инвестиции в изкуствения интелект и технологичната инфраструктура на Европа.
Инициативата обединява десетки водещи предприемачи, учени и представители на технологичния сектор от Европейския съюз. Те предупреждават, че Европа рискува да изостане трайно от САЩ и Китай в една от най-значимите технологични трансформации на съвременната икономика, ако не предприеме бързи и решителни действия.
В центъра на призива са пет основни приоритета – намаляване на административната тежест за бизнеса, създаване на по-добри условия за растеж на европейските технологични компании, увеличаване на инвестициите в изкуствен интелект, изграждане на водещи научни институции и разработване на общоевропейска стратегия за технологична конкурентоспособност.
Особено внимание се отделя на необходимостта от изграждане на повече дейта центрове и увеличаване на изчислителния капацитет на континента. Според Христо Борисов Европа разполага с приблизително 2 гигавата изчислителна мощност, или около 5% от световния капацитет. За сравнение, делът на САЩ достига приблизително 78%.
"Ако Европа иска да достигне следващото ниво на конкурентоспособност и да запази своя суверенитет, инвестициите в изчислителна инфраструктура са изключително важни", коментира Борисов.