Лек бриз на Земята може да създаде само едва забележими вълни по повърхността на езеро. Но ако прехвърлите същия порив на вятъра към Титан, най-голямата луна на Сатурн, той би предизвикал истинска буря с вълни, високи колкото двуетажни сгради.
Това странно несъответствие стана основа за ново изследване, чиито автори се опитаха да разберат защо водните басейни на другите планети се държат така, сякаш противоречат на познатите ни закони на физиката.
Мистерията с Титан
В продължение на десетилетия учените се опитват да предскажат движението на водата (или каквото и да я замества) в други светове, разчитайки предимно на гравитацията. Но този подход се оказа прекалено опростен, за да обясни тази мистерия. Вълната е резултат от сложно взаимодействие между това как планетата дърпа течността надолу, колко гъста и вискозна е тази течност и как атмосферата отгоре ѝ предава енергията. Нов модел, наречен PlanetWaves, най-накрая обедини всички тези компоненти в една единствена формула.
За да тестват разработката си, изследователите първо я тествали на Земята, сравнявайки прогнозите с данни от буйове в езерото Супериор. След като моделът доказал точността си на нашата планета, учените продължава с наблюдението му извън нашата планета. Оказва се, че на Титан, където течният метан и етан заместват водата, бурите се образуват много по-лесно поради ниската гравитация и лекотата на самата течност. Дори лек вятър там генерира вълни с височина три метра, които се движат бавно, но изглеждат заплашително.
Прочетете също: Спътник на Сатурн поставя под въпрос един от фундаменталните принципи на химията
Марс също представлява интересна мистерия. Анализирайки кратера Джезеро, учените осъзнаха, че с загубата на атмосферата на Червената планета, ветровете трябва да стават все по-силни, за да генерират дори минимални вълни. Това помага на учените да разберат как марсианският пейзаж се е променил преди милиарди години и защо бреговите му линии изглеждат по начина, по който изглеждат днес.
Но най-интересното започва извън нашата слънчева система. На планетата 55 Cancri e, където океаните може да са съставени от разтопена скала, дори ураган със 130 километра в час би повдигнал вълни високи само няколко сантиметра. Разтопената лава е толкова тежка и вискозна, че просто отказва да се движи под силата на въздуха. А на ледената планета LHS 1140 b мощната гравитация буквално „притиска“ водата към повърхността, което прави бурите много по-скромни от тези на Земята.
Друго интересно откритие на учените е свързано с Юпитер и Сатурн. Изследователите откриха, че тези две планети имат много общо: те са съставени предимно от водород и хелий, въртят се с подобни скорости и излъчват значителни количества вътрешна топлина. И двете планети са известни и с екстремните си метеорологични условия - мощни ветрове, гигантски бури и сложни облачни структури. Техните полярни бури обаче се различават значително и точно това е, което озадачава учените от десетилетия.
Наблюденията показват, че на всеки полюс на Сатурн се образува един голям, стабилен вихър. На Юпитер обаче доминира една централна буря, заобиколена от пръстен от няколко по-малки вихъра.
