Астрономи откриха първите доказателства за троянски екзопланети

Троянските астероиди представляват малки тела от Слънчевата система, които обитават зони близо до точките на Лагранж L4 и L5 в системата Слънце – Земя и следват орбитите на планетите.

Земята си уловила още един астероид за компания (ВИДЕО)

Още през 2002 г. теоретично е показано, че много масивни скалисти троянци, чиято маса може да достигне категорията на суперземя, могат да бъдат в стабилна орбитална конфигурация за дълго време, което довежда до идеята за коорбитални планети – на една орбита може да има двойка тела от планетарен мащаб с близки маси.

Троянските планети може да са страничен продукт от процеса на формиране на планети и младите планетарни системи се считат за обещаващи места за тяхното търсене. Доскоро обаче бяха открити само няколко възможни кандидати.

Екип астрономи под ръководството на Олга Балсалобре-Руза от Центъра по астробиология в Мадрид съобщава за първите наблюдателни доказателства за съществуването на троянски екзопланети с помощта на радиотелескопа ALMA.

Немезида: Тайнственият спътник на Слънцето

Цел на наблюденията станала системата на млада звезда с ниска маса PDS 70, която принадлежи към типа T Телец и се намира на разстояние 370 светлинни години от Слънцето. PDS 70 става известна с откриването на две протопланети. Учените провеждали търсене на лъчение от обекти близо до точките на Лагранж на двете протопланети край PDS 70 в рамките на проекта TROY 2.

В резултат изследователите открили със статистическа значимост 4 сигма излъчване от прах с температура 19 келвина в близост до точка на Лагранж L5 на протопланетата PDS 70b. Това излъчване съответства на маса прах в диапазона от 0,03–2 лунни маси, която може да е остатък от процеса на формиране на планетата или материал за формирането на нов обект.

Невидимите спътници и пръстените на Земята

Това е вече третият случай на откриване на прах в близост до точките на Лагранж на протопланетите (първият и вторият са системите HD 163296 и LkCa 15). Това обаче е първият път, когато източник на излъчване се свързва с очакваното местоположение на троянска планета.