Астрономи за първи път наблюдаваха „падащи звезди“ в слънчевата корона

От време на време в слънчевата корона – най-горната, разредена и гореща част от атмосферата на нашата звезда – се случват така наречените коронални дъждове, когато горещата плазма, охлаждайки се, кондензира и пада обратно на повърхността на Слънцето. Диаметърът на такива кондензати достига 250 километра, а скоростта им надхвърля 100 километра в секунда.

Астрономи за първи път наблюдаваха дълги гравитационни вълни от свръхмасивни черни дупки

Но през март 2022 г. европейските астрономи успели да заснемат още по-необичайно явление: с помощта на автоматичния Solar Orbiter, обикалящ около слънцето на разстояние от 42 до 135 милиона километра, изследователите наблюдавали слънчевата корона от разстояние около 49 милиона километра (това е една трета от разстоянието между Слънцето и Земята) и установили, че плазмените струпвания от коронален дъжд нагряват атмосферата на Слънцето, докато падат.

Това води до появата на ярки проблясъци с продължителност няколко минути, причинени от локално нагряване на газа до милион градуса по Целзий – сто и половина пъти по-горещо от повърхността на нашата звезда.

Червените линии показват следите на някои "падащи звезди"; силуетът на Земята е показан за мащаб. Patrick Antolin, ESA/Solar Orbiter EUI/HRI

Подобно явление може да се наблюдава на Земята, когато твърди обекти навлизат в атмосферата на планетата с висока скорост и срещайки съпротивлението на въздуха, се нагряват до огромни температури, превръщайки се в „падащи звезди“. Тъй като слънчевата корона е значително по-малко плътна от въздушната обвивка на Земята, учените смятат, че повечето от струпванията безопасно достигат повърхността на звездата и не изгарят до пепел в атмосферата.

В случая със земните „падащи звезди“ тяхната следа в атмосферата може лесно да бъде проследена поради аблация – процес на откъсване на частици от падащ обект поради триене във въздушните слоеве.

Има нещо странно в атмосферата на Слънцето и изглежда, имаме представа какво

Аблацията в слънчевата корона обаче е невъзможна поради мощното магнитно поле на звездата: вместо да дадат на астрономите посоката на плазмения кондензат, неговите частици се ориентират по линиите на магнитното поле на Слънцето и не позволяват образуването на ярка „опашка“. Това допълнително усложнява наблюдението на „звездопада“ с телескопи.

Траекторията на плазмените струпвания в слънчевата корона Patrick Antolin, ESA/Solar Orbiter EUI/HRI

Тъй като вътрешните слоеве на слънчевата корона са изключително горещи, малко вероятно е човечеството някога да може директно да ги изследва. Така че наблюдението на такива „звездопади“ е рядка възможност да се научи повече за състава и термодинамиката на слънчевата атмосфера.

Изследването е публикувано в списание Astronomy&Astrophysics.