Международен екип от изследователи преразгледа един от най-старите и най-точни записи за пълно слънчево затъмнение, получавайки уникални данни за това как въртенето на нашата планета се е променяло през хилядолетията. Съчетавайки историческа география с най-съвременни астрономически изчисления, учените са реконструирали подробно събитието от 17 юли 709 г. пр.н.е. и са моделирали външния му вид за древния град Цюйфу, столицата на китайското княжество Лу. Коригирането на географските координати позволи да се получат по-точни данни за въртенето на Земята и оценка на слънчевата активност.
Нови открития за въртенето на Земята
Събитието е споменато за първи път в известните „Пролетни и есенни анали“, съставени няколко века след наблюдението. По-късно, приблизително седем века по-късно, „Книга Хан“ добавя допълнително уточнение: потъмнялото Слънце е описано като „напълно жълто отгоре и отдолу“. Изследователите предполагат, че това е един от най-старите писмени записи за видимостта на слънчевата корона – външната газова обвивка на звезда. Формата на короната показва, че по това време Слънцето е излизало от продължителен период на ниска активност, известен като Големия минимум на Омир.
Първоначалните изчисления на траекторията обаче не съвпадат с астрономическите модели: затъмнението уж не би трябвало да се вижда от Цюйфу. Проблемът се крие в географска грешка. След анализ на археологически данни, изследователите установяват, че древният град е бил приблизително с 8 километра по-близо до изчислената точка, отколкото се е смятало преди.
Коригирането на тази неточност помогна на учените да стигнат до неочаквани заключения. Въртенето на Земята се забавя през хилядолетията поради приливно триене на Луната.
Следователно, преди 2700 години планетата се е въртяла по-бързо. Според актуализирани данни, времето на въртене (делта T) за събитието от 709 г. пр.н.е. е варирало от 20 264 до 21 204 секунди. Това позволява на учените да потвърдят моделите на слънчевата активност, които преди това са се основавали единствено на радиовъглеродно датиране на дървесни пръстени.
Този научен труд демонстрира важността на преоценката на минали наблюдения. Чрез синтезиране на стари текстове, географски корекции и съвременни изчислителни методи, науката получава надеждни ориентири за изучаване на еволюцията както на Земята, така и на самата Слънчева система.
Прочетете също: Земята ще изгори и ще бъде изхвърлена в Космоса от Сатурн: Как и кога Слънчевата система всъщност ще умре
Наскоро учените направиха и друго интересно откритие. Според нови данни през последните 320 милиона години положението на географските полюси на Земята се е променяло многократно. Този процес е известен като лутане на полюсите. Такива измествания на полюсите могат да повлияят на климата. Учените са установили, че истинското лутане на полюсите може да се случи сравнително бързо. Резултатите от изследването са публикувани в списание Science, пише Space.
