Астрономи откриха необичаен радиоизточник, VT J1906+0849, в близост до Млечния път. Яркостта му се увеличава и намалява в продължение на десетилетия, а честотата на пиковите му емисии се колебае непредсказуемо. Учените предполагат, че зад това явление може да стои черна дупка или неутронна звезда.
Необичайният радиоизточник VT J1906+0849 близо до Млечния път
Повечето небесни обекти, чиято яркост варира с течение на времето, проявяват характерно поведение. Пулсарите излъчват редовни радиоимпулси, а новите постепенно избледняват след изригването си. VT J1906+0849 обаче не отговаря на нито един известен сценарий. Този източник на мощно радиоизлъчване се намира отвъд външния спирален ръкав Норма-Лебед, на приблизително 15 000 парсека (49 000 светлинни години) от Земята.
Обектът привлече вниманието на изследователите благодарение на Very Large Array Sky Survey, чиито данни бяха събрани още през 2017 г. Оказа се, че е един от най-ярките източници на радиопреходни вълни в изследването. Астрономите започнаха да преглеждат архивни наблюдения, за да определят точно кога е възникнал сигналът и как се е променял с течение на времето.
Според данните от 1996 г. от обзора на небето NRAO VLA, източникът не е бил видим в съответната област на небето. Въпреки това, от около 2005 г. емисия му започва да се увеличава. В следващите години яркостта му се увеличава, достигайки връх от приблизително 200 милиона светлинни години през 2014 г. По време на наблюденията от 2017 г. обектът вероятно вече е започнал да избледнява.
Последвалите измервания само усложниха мистерията. Наблюденията през 2019 и 2024 г. разкриха постепенно намаляване на яркостта. В края на 2025 г. обаче радиоизточникът започна отново да се усилва. Данните, получени през 2025–2026 г., помогнаха на изследователите да проследят тази неочаквана промяна.
Емисионният спектър на обекта е не по-малко изненадващ по отношение на разпределението на яркостта му по различни радиочестоти. През 2019 г. пиковата емисия е била приблизително 1,9 GHz, но до 2024 г. се е изместила до 0,8 GHz. През 2026 г. тя отново се е повишила до приблизително 2,2 GHz. Точните пикови честоти за 2014 г. и 2025 г. не са определени, но вероятно са били и значително по-високи.
Обикновено подобни промени могат да се обяснят със синхротронно лъчение – процес, при който заредените частици излъчват енергия, докато се движат през магнитни полета. Ако такова лъчение произхожда от облак от разширяваща се материя след космическа експлозия, неговият спектър би трябвало да се променя по специфичен модел: пикът постепенно се измества към по-ниски честоти. В случая с VT J1906+0849 обаче астрономите не са открили убедителни доказателства за значително разширяване на източника, а връщането на пика към по-високи честоти противоречи на простия модел на охлаждане и разсейване на облака.
Учените обмислят няколко възможни обяснения на мистерията. Това може да е остатък от звездна експлозия, мъглявина, захранвана от пулсар, или компактен обект – черна дупка или неутронна звезда, поглъщащ материя от звезда-спътник. Последната възможност е особено интригуваща, въпреки че наблюденията от космическия телескоп Swift не са открили очакваната мощна рентгенова емисия, характерна за много системи от този тип.
Възможна следа се предоставя от друг необичаен обект в Млечния път, SS 433, разположен на приблизително 5500 светлинни години от Земята. Смята се, че тази система се състои от компактен обект – черна дупка или неутронна звезда и звезда-спътник, които обикалят една около друга на всеки приблизително 13 дни. Част от материята на звездата пада върху компактния обект, докато останалата част се изхвърля в космоса от мощни струи и гъсти ветрове от околния акреционен диск.
Такъв вятър би могъл да замъгли рентгеновото излъчване, генерирано от абсорбцията на материята. Изследователите предполагат, че подобен процес може да протича и във VT J1906+0849. Ако компактният обект непрекъснато изхвърля частици в плътната си среда, това би могло да обясни променливото радио излъчване, липсата на забележимо разширение и слабите сигнатури на рентгеновото излъчване. Допълнителна подкрепа за този сценарий идва от инфрачервени наблюдения, които разкриха признаци на движение на газ с приблизително 2000 км/с.
Това обяснение обаче засега остава спекулативно. Необходими са допълнителни наблюдения, за да се установи истинската природа на VT J1906+0849. Изследването, публикувано в The Astrophysical Journal, също така демонстрира значението на мащабните радио изследвания на небето: те могат да помогнат за разкриването на скрити системи, които са трудни за откриване с помощта на други видове радиация.
Прочетете също: Учени откриха множество метали близо до центъра на Млечния път: Какво означава това?
