През последните вече доста дни новините, свързани с протестите във Франция акцентират върху безредиците и сблъсъците с полицията. Това премести фокуса от основната причина за недоволството на учениците и студентите в страната, а именно все по-трудният достъп до качествено образование, който се дължи на въведени преди няколко години промени. Един по-задълбочен поглед върху ситуацията показва сериозно неравенство сред кандидатите, които искат да продължат образованието си и съществуващо социално неравенство.
Още: Ескалация във Франция: Снаряди по полицията в Париж и ранен в Тулуза (ВИДЕА)
Parcoursup
От 2018 г. във Франция е въведена реформата Parcoursup – система за разпределение на кандидатите за университетите в страната, предназначена да направи процеса на подбор по-прозрачен. Но вместо да насърчава справедливостта, хората вече я възприемат като инструмент за скрит подбор: университетите получават правото да класират кандидатите въз основа на критерии, които не винаги са очевидни. Например, през 2026 г. 60% от местата в престижни технически университета са заети от студенти от елитни лицеи, въпреки че конкурсът формално е бил отворен за всички, а 30% от местата в престижните специалности, като "Медицина" или "Право", се разпределят, съгласно "скрити" алгоритми, които университетите не разкриват.
🔵 Exclusif | Les annonces du gouvernement pour calmer la crise lycéenne : • «remplacement» de Parcoursup • 28 élèves maximum en seconde • rénovation des bâtiments et création de postes, etc. Tour d’horizon des mesures mises sur la table face à la crise ➡️ https://t.co/aMUSqrbowF
— Le Parisien (@le_Parisien) October 26, 2026
Автоматично разпределение: Parcoursup използва алгоритъм, който "препоръчва" университети въз основа на академичните постижения, но не обяснява защо даден кандидат е бил отхвърлен. През 2026 г. 42% от завършилите са получили само едно предложение за прием, а 12% не са получили нито едно.
Отмяна на приемните изпити: За силно конкурентни специалности, френските университети замениха изпитите с анализ на портфолиото (по Parcoursup). Това доведе до 25% увеличение на отказите да влезеш в такава специалност през 2026 година.
Ограничавне на възможността за обжалване: Крайният срок за обжалване на отказ е намален от 15 на 7 дни и университетите вече не са длъжни да предоставят подробни обяснения. През 2025 година само 3% от обжалванията са били удовлетворени.
Още: Заради протестите във Франция: Забраниха на туристите "Мона Лиза"
Агоритъм
Проблемът е, че алгоритъмът Parcoursup взема предвид не само оценките, но и "плаващи" фактори като: мотивационни писма, извънкласни постижения и дори социален произход. На хартия това изглежда като борба срещу неравенството, но на практика дава на университетите вратичка за отсяване на "неудобните" кандидати. Например, в университета "Париж-Нантер" през 2026 г. 42% от кандидатите от работнически семейства са били отхвърлени, въпреки че средните им оценки са били по-високи от тези на приетите студенти от привилегировани среди. Критиците наричат това социално инженерство, маскирано като меритокрация.
Parcoursup, places en université... Les cinq mesures que le gouvernement va présenter aux organisations étudiantes https://t.co/h5WkgIDsaA
— BFM (@BFMTV) October 26, 2026
Още: Месец на недоволството: Ще остане ли Европа същата след октомври 2026 г. (ВИДЕА)
Реформата вече доведе до парадоксални последици. В Лион броят на студентите от селските райони в медицинските факултети е намалял с 30% за 3 години. Експертите отдават това на факта, че алгоритъмът на Parcoursup фаворизира кандидати с "градски" профил, като например ученици, преминали през стажове, доброволческа работа и участие в академични състезания. В момента системата работи по следния начин: университетите получават квоти за "социално уязвими: студенти, но често ги запълват проформа, за да избегнат санкции. В университета в Бордо 28% от местата по квотата за 2026 г. останаха свободни и стотици кандидати от семейства с ниски доходи бяха отхвърлени.
Социално неравенство
През 2026 г. Висшият съвет за оценка на научните изследвания и висшето образование във Франция (HCERES) установи, че 62% от университетите при избор дали кандидатстудент да влезе използват "допълнителни точки" за социален статус или училище по произход, без да ги разкриват в официални документи. По данни на студентския съюз UNEF 45% от отказите за прием в медицинските факултети се основават на грешки при обработката на данни. Системата Parcoursup оценява кандидатите въз основа на критерии, в които оценките от последните 2 години в училище и резултатите от изпитите играят ключова роля. Проучванията обаче показват, че децата от богати семейства имат възможността да посещават елитни лицеи с напреднала подготовка.
Още: Франция на нокти: Очакват се мащабни протести и нови сблъсъци седмица след безредиците
Непоносими условия в гимназиите
По-рано Le Monde изброи в своя статия и конкретните оплаквания на учениците от гимназията. Сред тях са недостиг на персонал, липса на заместващи учители, класове от 35 ученици, препълнени графици, порутени сгради и, разбира се, от онлайн платформата Parcoursup, която според протестиращите и мнозинството от учениците "решава бъдещето им" според критерии, които не могат да разберат. Според проучване от 2024 година на Института "Монтен", цитирано от Le Monde, 77% от младите хора казват, че са "стресирани" от Parcoursup, а 21% биха искали той да бъде премахнат.
Към настоящия момент в системата на средното образование има по-малко учители, отколкото през 2008 г., а учениците са 250 000 повече. В държавните училища над 70% от класовете имат над 30 ученици, а в 20% - над 35. Сегашното поколение гимназисти е "поколението на бума от 2010 г.", чието образование "се случи на фона на хиляди съкращения на работни места в колежи и лицеи по време на двата президентски мандата на Еманюел Макрон". Случаите на продължителни (повече от 15 дни) отсъствия на учители без заместване са се удвоили от 2018 до 2024 г.
Още: Справедливи ли са масовите протести във Франция? Анкетата на Actualno
40°C по време на матурата
Според Le Monde, порутеното състояние на сградите е добре известен проблем: френските лицеи са средно на 61 години, докато професионалните училища са на 71 години. Само около 15% от сградите са построени или реновирани след 2015 г., а повече от една трета от образователните институции са достигнали или надхвърлили максималния си капацитет. Освен това повечето сгради не са проектирани за горещите вълни и именно затова сред плакатите на протестиращите се чете: "40°C по време на матурата НЕ е нормално!!!"
Що се отнася до графика на занятията, още през 2023 г. Главният инспекторат по националното образование във Франция, анализирайки реформата на лицеите от 2018 година (същата, която предизвика последното движение на учениците в гимназията), заключи, че тя значително го е усложнила. "Те са много претрупани и най-вече не винаги добре балансирани, което сериозно усложнява живота извън училището, особено за тези, които зависят от училищен транспорт", отбелязват инспекторите.
Бедността и стресът разболяват децата. А социалното неравенство влияе на гените
Зад привидно хаотичните, често хумористични и дръзки лозунги, Le Monde вижда "обща загриженост за равните възможности" в страна, където "социалният произход силно влияе върху академичния успех" (къде ли не го прави). Социологът Оливие Галант, цитиран от вестника, казва: "Подпалването на собственото училище е много силен символичен жест. Може да се предположи, че това движение е свързано с провалите на масовото образование и нарастващата конкуренция между учениците. Някои от тези млади хора се чувстват маргинализирани и се страхуват да не бъдат насочени към образователни посока без изход".
Снимки: Getty images
