Учени от мисията MAVEN на НАСА са открили, че определен вид полярни сияния на Марс се формират по същия принцип, както на Земята.
Какво е общото между полярните сияния на Марс и на Земята?
Проучване, публикувано в списанието Nature Communications, установи, че механизмът, който улавя и насочва заредени частици в атмосферата на нашата планета, действа и на Червената планета, но в много по-малък мащаб. Това се дължи на голямата разлика в магнитните полета.
На Земята този процес, известен като цикълът на Дънди, протича в глобалната магнитосфера – огромен защитен балон, създаден от ядрото на планетата. Когато магнитните полета на Слънцето взаимодействат с това поле, те се свързват отново, задействайки токове, ускорявайки електроните и изпращайки ги в атмосферата, генерирайки полярните сияния, които познаваме толкова добре. Изследователите са открили, че същата верига от събития се случва и над Марс, макар и в по-малък мащаб.
Прочетете също: Преди милиони години: Марс може би е бил гореща планета, където дори е съществувал живот
За разлика от Земята, Марс няма собствено глобално магнитно поле. Вместо това, планетата съдържа множество малки области от силно намагнетизирана кора, образувана преди приблизително 4 милиарда години, когато лавата се е втвърдила в присъствието на древно магнитно поле. С течение на времето това глобално поле изчезва поради разрушителното въздействие на слънчевия вятър, но отделни магнитни области се запазват, създавайки локализирани „мини-магнитосфери“.
Именно над тези полета на земната кора космическият апарат MAVEN преди това е наблюдавал необичайни, силно локализирани полярни сияния. За да разберат природата им, учените комбинираха данни от няколко инструмента на борда на сондата: магнитометър, електронен анализатор и йонен спектрометър. Това им позволи да реконструират подробно магнитната конфигурация и да измерят движението на плазмата в горните слоеве на атмосферата, потвърждавайки сходството им с цикъла на Земята.
Прочетете също: Нов проблем за колонизацията на Марс: Откриха скрито електричество във въздуха
Това откритие не само обясни източника на енергията за марсианските сияния, но и демонстрира, че подобен механизъм може да действа както в планетарен мащаб, така и в малки, локализирани области. Това предоставя на учените важна храна за размисъл за това къде другаде в Слънчевата система биха могли да се случват подобни процеси. Работата е проведена от специалисти от Калифорнийския университет, Бъркли (САЩ) и Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Университета на Колорадо, Боулдър (САЩ).
Получените данни са важни за разбирането как слънчевата среда взаимодейства с Марс като цяло. Тези знания са от съществено значение за планирането на бъдещи автоматизирани и пилотирани мисии до Червената планета, тъй като помагат за прогнозиране на условията в близкопланетното пространство и оценка на рисковете за оборудването и екипажа.
Марс продължава да вълнува учените. Наскоро те откриха, че дълбоки океани от магма някога са бълбукали в земната кора на Марс. Това сочат сеизмични измервания, направени от мисията InSight на НАСА, съобщава Space.
Ново проучване, публикувано в списанието Nature Astronomy, съобщава, че космическият апарат InSight е засекал земетресения на Марс, които показват наличието на граница на дълбочина 24 километра между два различни вида скали, образувани от огромни магмени басейни. Тяхното присъствие би могло напълно да промени разбирането ни за ранното развитие на планетата.
„Един от големите въпроси в планетарната наука е дали Земята е уникална. Ако Марс би могъл да образува толкова сложна кора без тектоника на плочите, тогава може би условията, необходими за обитаемост, биха могли да възникнат на повече планети, отколкото сме предполагали досега, включително тези, които преди това са били отхвърляни поради размера им или очевидната липса на тектонична активност“, казва Джон Уейд от Оксфордския университет.
Преди това не е имало убедителни доказателства, че тектониката на плочите някога е съществувала на Червената планета. В продължение на много години учените са смятали, че материалът под повърхността на Марс е сравнително хомогенен.
Нещо странно се случва на Марс: учените не могат да обяснят мистериозните трусове
