Министерството на финансите предложи пълна забрана на рекламата на хазарт, за да увеличи приходите в държавния бюджет от тази дейност и да ограничи хазартната зависимост. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хазарта бе публикуван за обществено обсъждане на 23 септември (до 23 октомври) и целта му е да се спре популяризирането на игри за залагания, да се ограничат максимално отличителните знаци на организаторите им и да се постави акцент срещу зависимостта най-вече в системата на образованието.
Увеличават се санкциите и глобите за нарушителите, въвежда се еднократна такса за лиценз за производство или внос на игрално оборудване, растат таксите за поддържането на лиценз, а при двукомпонентната такса променливата ще расте прогресивно в следващите две години. Хазартните оператори ще плащат повече за социално отговорно поведение, а чуждестранните компании в сектора трябва да регистрират място на стопанска дейност у нас, гласят предложените изменения.
"Пълна забрана" за реклама на хазартни игри: кои са изключенията?
Предлага се пълна забрана за реклама и популяризиране на хазартни игри, организатори на хазартни игри и техните отличителни знаци, "независимо от формата, начина и мястото на разпространение на рекламата". В момента е разрешена външната реклама на билбордове, но при приемане на законопроекта в сегашния му вид, ще остане единствено рекламата, свързана със спонсорството на спортни клубове и федерации, сдружения и организации, както и при подпомагане на дейности в областта на културата, здравеопазването и образованието.
Ще се допуска реклама върху спортни съоръжения и спортни екипи. "В тази връзка е предвидено специално ограничение по отношение на телевизионното и онлайн излъчване на спонсорирани спортни прояви, като не се допуска допълнително визуализиране чрез електронни или дигитални средства на наименованието или търговската марка на спонсора извън физическите обозначения, които действително се намират на мястото на провеждане на проявата", гласи законопроектът.
Предвижда се преустановяване на дейността на т.нар. афилиейт оператори, ако тя е свързана с реклама на хазарт. Става дума за посредници - сайтове, блогове, инфлуенсъри или маркетинг агенции, които популяризират онлайн залагания срещу заплащане, обвързано с резултатите – например брой привлечени нови играчи или направени от тях залози.
Кабинетът на Румен Радев смята, че съществуващите ограничения не са достатъчни. Очаква се новата мярка да повлияе върху нагласите и поведението на лицата по отношение на хазарта и да окаже положително въздействие върху най-уязвимите групи, включително върху младите хора и лицата, при които съществува голям риск от развиване или задълбочаване на хазартна зависимост. "При лицата, при които вече е налице проблемно или зависимо хазартно поведение, постоянното излагане на рекламни послания представлява допълнителен стимул за участие в хазартни игри и затруднява процеса на ограничаване или преустановяване на това поведение", казват от финансовото ведомство в мотивите си.
Още: Край на рекламата на хазарта: Божанов похвали ПБ, че работи с опозицията, оплака се от атаки
Правителството вижда, че рекламата на хазарт може да се реализира и чрез форми на комуникация, особено онлайн, които формално не представляват рекламиране на конкретна хазартна игра, но по същество насочват вниманието на потребителите към такава дейност или към възможността за участие в нея.
Държавна такса за лиценза за игрално оборудване
В момента няма еднократна такса за поддържане на лиценз за организиране на дейностите по производство/внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Предвижда се такава да бъде въведена и да е в размер на 50 000 евро за петгодишен лиценз и 100 000 евро за десетгодишен лиценз.
"Дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване са неразделна част от регулирания хазартен сектор и подлежат на постоянен държавен надзор с оглед гарантиране на законосъобразното производство, доставка, проследимост, техническата изправност и съответствието на игралното оборудване с нормативните изисквания", пише финансовото министерство в мотивите си. Не е посочена прогнозна сума, която би влязла в бюджета от тази мярка.
Увеличава се алтернативният данък за игрално оборудване
Правителството предвижда увеличаване на алтернативния данък по ЗКПО (Закона за корпоративното подоходно облагане) за игралните автомати, маси и друго игрално оборудване в наземните зали и казина. В момента алтернативният данък се изплаща на тримесечие и за игрален автомат е 800 лева. С промените той се увеличава на 600 евро.
За игралните маси се увеличава от 22 000 лева на 13 000 евро, а за друго игрално оборудване – от 5000 лева на 3000 евро.
Мярката влиза от 1 януари 2027 г. От 1 януари 2028 г. пък се предвижда облагането да бъде, както е по отношение на онлайн хазарта – разлика между залози и изплатени печалби се облага с държавна такса, но се въвежда ежемесечен минимум.
Още: Забрана на хазарта? Стига сме оправдавали насилниците
"Актуализирането на алтернативния данък за 2027 г. ще позволи част от икономическата активност в сектора да бъде трансформирана в допълнителни бюджетни приходи. Това ще допринесе за укрепване на приходната част на бюджета и за по-устойчиво планиране на публичните финанси, без да се променя принципът на облагане с алтернативен данък. От 1 януари 2028 г. алтернативният данък по Закона за корпоративното подоходно облагане ще се отмени и ще се замени с двукомпонентна държавна такса, предвидена в Закона за хазарта", пише в мотивите към законопроекта.
Въвежда се двукомпонентна държавна такса за лиценз, плюс минимални месечни размери
По-конкретно, предвижда се от 1 януари 2028 г. въвеждане на двукомпонентна държавна такса за издаване и поддържане на лиценз на организатори на хазартни игри в игрално казино и игри с игрални автомати, както и задължителни минимални месечни такси. Към еднократните такси по чл. 30, ал. 5 и 6 ще се дължи и променлива част, както следва:
- За издаване и поддържане на лиценз за игри в игрално казино двукомпонентната държавна такса ще включва променлива част в размер на 20% върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, но не по-малко от 200 евро месечно за игрален автомат, съответно за всяко игрално място от него, и не по-малко от 4500 евро месечно за рулетка, за игрална маса, а и не по-малко от 1000 евро месечно за друго игрално оборудване.
- За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати двукомпонентната държавна такса ще включва променлива част в размер на 20% върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, но не по-малко от 200 евро месечно за игрален автомат, съответно за всяко игрално място от него.
Предвидено е също така, че организаторът на хазартни игри не дължи минималния размер на таксата през месеците, през които не осъществява дейност по организиране на хазартни игри.
Още: "Да затворим всички вратички в закона": ДБ внесе предложение срещу хазартните реклами
Обяснено с по-прости думи: ако разликата между залозите и печалбите е 10 000 евро, но игралната зала разполага със 100 игрални автомата, а минимумът по закон ще е 200 евро на игрален автомат месечно, ще се дължи не по-малко от 20 000 евро общо. За игралните маси сумата ще е не по-малко от 4500 евро на игрална маса месечно (съответно 45 000 евро при 10 маси, 450 000 евро при 100 маси и т.н.). Всичко това влиза в сила от 2028 г.
Снимка: финансовият министър Гълъб Донев, БГНЕС
"Въвеждането на минимален месечен размер на променливата част на таксата ще допринесе за по-голяма предвидимост и устойчивост на бюджетните приходи и ще осигури по-ясна връзка между предоставеното от държавата право за извършване на лицензирана хазартна дейност и минималния публичен принос на съответния оператор. Същевременно мярката ще създаде по-равнопоставена среда между операторите", гласят аргументите на финансовото ведомство.
Поетапно увеличаване на променливата от двукомпонентната такса за лиценз
Освен това правителството предвижда поетапно повишаване на променливата част от двукомпонентната такса за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, и за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания по чл. 30, ал. 4 от закона, която към момента е 20%.
Мярката има за цел увеличаване на бюджетните приходи, като еднократната част от таксата – както е включена в различни алинеи на член 30 – от лева става в евро, а променливата част, която е 20%, се увеличава на 21%, считано от 1 януари 2027 г., и на 22% от 1 януари 2028 г.
По отношение на онлайн хазарта се предвижда облагане на разликата между залози и изплатени печалби с 21 или 22%, но не по-малко от 100 000 евро месечно, т.е. ще има и минимален праг.
Създава се и механизъм, при който 1% от таксата (в момента е 20%, увеличава се на 21% за 2027 г.) или 2% (за 2028 г.) се преотстъпва на хазартните оператори за предоставяне към лицензирани олимпийски спортни федерации и професионални футболни клубове за дарение, спонсорство и реклама. Ако операторът не предостави тези пари за българския спорт за съответната година, те подлежат на внасяне в бюджета заедно със законната лихва.
Още: Играеш онлайн хазарт и губиш? Вече може да търсиш обезщетение
"По този начин се създава пряка връзка между развитието на хазартния сектор и подкрепата за българския спорт, като допълнителният финансов ресурс се насочва към обществено значима дейност. Механизмът едновременно стимулира организаторите на хазартни игри да участват в устойчивото финансиране на спорта и създава допълнителни възможности за спортните организации да получават ресурс за своята дейност, подготовка и развитие", пише в мотивите.
Увеличават се еднократните такси за поддържане на лиценз
С цел "повишаване на бюджетните приходи от хазартна дейност и осигуряване на финансиране за административните дейности, свързани с поддържането на лицензите", се налага увеличаване на еднократните такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри, дължими от организаторите на хазартни игри по чл. 30. Предвидените в законопроекта увеличения на таксите са:
- за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията - 300 000 евро;
- за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания - 400 000 евро;
- за поддържане на лиценз за игри в игрално казино - 300 000 евро, когато срокът на лиценза е 5 години; 600 000 евро, когато срокът на лиценза е 10 години;
- за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати - когато срокът на лиценза е 5 години, ще се дължи такса от 75 000 евро, ако игрите са организирани в населени места до 500 000 жители; съответно 150 000 евро, когато игрите са организирани в населени места с над 500 000 жители; когато срокът на лиценза е 10 години, ще се дължи такса в размер на 150 000 евро, ако игрите са организирани в населени места до 500 000 жители; съответно 300 000 евро в населени места с над 500 000 жители.
Още: ЕС планира данък върху трансакциите с криптовалути и онлайн хазарта
Увеличават се вноските за социално отговорно поведение
Всички хазартни оператори с лиценз заплащат такива годишни вноски, които сега отиват в Министерството на младежта и спорта (ММС) и Министерството на здравеопазването (МЗ) за разработване на програми за предотвратяване от хазартна зависимост. С измененията се предвижда увеличаване на вноските за онлайн залагания от 60 000 лв. на 60 000 евро; в казино – от 20 000 лева на 20 000 евро; за всички останали хазартни игри – от 10 000 лева на 10 000 евро.
Предвижда се приходите от вноските за социално отговорно поведение да се предоставят в еднакъв размер не само на ММС и МЗ, но и на Министерство на образованието (МОН). Включването и на МОН цели "още един целеви ресурс за дейности, насочени към ограничаване на риска от възникване на хазартна зависимост сред подрастващите и младите хора", посочват вносителите.
Очакват се 15 млн. евро вноски общо, които да са по пет милиона на министерство годишно.
"Увеличаването на вноските е обосновано от необходимостта размерът им да бъде съобразен с развитието и мащаба на хазартния пазар, икономическите условия и нарастващата необходимост от ефективни политики за превенция на хазартната зависимост. Това увеличение ще осигури допълнителен финансов ресурс за реализиране на политики и мерки, насочени към ранно идентифициране и ограничаване на проблемното и патологичното хазартно поведение и ограничаването на негативните последици от хазартните игри, като увеличаването на вноските ще позволи разширяване на обхвата и ефективността на тези дейности", гласят аргументите на Министерството на финансите.
Дистанционна връзка с НАП
Предложението предвижда изграждане и поддържане на дистанционна електронна връзка между игралните системи на лицензираните организатори на хазартни игри, организиращи игри в казина и игрални зали, и информационните системи на Националната агенция за приходите (НАП).
Още: Хазартна реклама без контрол: Нито една глоба от НАП не е влязла в сила
Снимка: БГНЕС
Чрез тази връзка ще се осигури автоматизирано предаване в реално време, или в определени интервали от време, на информация за залози, печалби, приходи и т.н. Дистанционната връзка трябва да бъде изградена до 30 юни 2027 г. Наредбата ще трябва да бъде приета до 31 март 2027 г., обясниха вече от финансовото министерство.
Ако си чуждестранна компания, вече ще се изисква да имаш място на стопанска дейност в България
Предлага се въвеждане на изискване за място на стопанска дейност в България при организиране на онлайн залагания от чуждестранно юридическо лице. Българските оператори сега заплащат и двукомпонентната такса, и корпоративен данък, а чуждестранните оператори, които нямат място на стопанска дейност, не дължат корпоративен данък. Сега се въвежда изискване за регистрация на място като условие за получаване на лиценз.
Това има за цел "да гарантира, че когато чуждестранно юридическо лице получава лиценз за организиране на онлайн залагания в България, между лицензираната хазартна дейност, икономическия резултат от тази дейност и българската счетоводна и данъчна система съществува реална, проследима и проверима икономическа връзка".
"Лицензираните хазартни оператори, които се конкурират за потребители на българския пазар, следва да бъдат поставени при сравними условия по отношение на регулаторната тежест, отчетността и изпълнението на публичните задължения, независимо дали са местни, или чуждестранни юридически лица. Съществен принцип на предложението е, че достъпът до българския регулиран хазартен пазар следва да бъде свързан с реална икономическа и организационна връзка с България", пише още в мотивите.
Още: Пълна забрана за реклама на хазарт: Нови мерки на правителството
Превалутиране в евро и актуализиране на имуществените санкции и глобите за нарушения
Във връзка с въвеждането на еврото като официална валута в България е необходимо размерът на инвестициите и средствата за организиране на хазартните игри, предвиден в чл. 5 и чл. 26 от Закона за хазарта, да бъде определен в евро. В евро следва да бъдат определени и праговете за изплащане на печалби в брой, праговете за размера на изплатените печалби, за които организаторите на хазартни игри са длъжни да предоставят информация на НАП, както и други стойности, посочени понастоящем в закона в лева.
"С оглед гарантиране защитата на интересите на засегнатите лица предложените изменения предвиждат при превалутирането на съответните суми те да бъдат закръглявани в тяхна полза", пише в законопроекта.
Голяма част от имуществените санкции и глобите, предвидени в административнонаказателните разпоредби на Закона за хазарта, не са актуализирани от 2014 г., а някои от тях - от 2012 г. "Това поражда необходимост размерът на санкциите и глобите, освен да се превалутират в евро, да бъдат и актуализирани в съответствие с инфлационните промени, настъпили след последното им изменение", добавят от финансовото министерство в законопроекта.
