Учени откриха четири „младежки планети“ с аномално ниска плътност. Това е „липсващото звено“, което астрономите търсят от години, за да разберат еволюцията на Вселената.
Планетна система на млада звезда
Астрономите изглежда са разрешили мистерията как растат най-често срещаните типове планети в нашата галактика. Откритието подкрепя теорията, че планетите започват живота си като подути бебета, но бързо губят плътните си атмосфери. Това съобщава BBC ScienceFocus, позовавайки се на резултатите от проучване, публикувано в списание Nature. Системата V1298 Tau стана център на внимание. Звездата ѝ е само на 20 милиона години. В космически термини това е еквивалентът на петмесечно бебе.
Учени откриха уникален нов обект в Космоса от ранната Вселена
Около него обикалят четири млади екзопланети. Те притежават забележителни характеристики: Радиусът им е 5-10 пъти по-голям от този на Земята, но масата им е 5–15 пъти по-малка от тази на Земята. Това им придава плътност, подобна на тази на стиропор . Учените обясняват, че планетите са толкова „подпухнали“, защото топлината и светлината на младата звезда карат атмосферите им да се разширят драстично. С течение на времето те ще загубят огромни количества газ, ще се свият и ще се превърнат в нещо средно между Земята и Нептун.
Защо това е откритието на века?
Планети с такъв размер, известни като суперземи и поднептуни, са най-разпространеният тип в галактиката. Но парадоксът е, че те липсват в нашата слънчева система. Без възможността да изучават такъв обект отблизо, учените не са успели да разберат как се образуват.
„V1298 Tau е критична връзка между мъглявините, където се формират звезди и планети, и зрелите планетарни системи, от които вече сме открили хиляди“, обясняв професор Ерик Петигура от Калифорнийския университет.
Прочетете също: Неизвестен космически обект "намига" на Земята, но няма физическа форма
Подобно на много астрономически открития, това зависеше не само от упорит труд, но и от късмет. Екипът е изследвал планетите, използвайки транзитния метод (чрез записване на спада в яркостта на звездата, когато планета преминава пред нея). Някои транзити обаче са били пропуснати, оставяйки учените със стотици орбитални възможности. Те трябваше да познаят кога следващия път да погледнат през телескопа. И успяха от първия опит.
„Не можех да повярвам. Моментът беше толкова несигурен, че си помислих, че ще трябва да опитаме поне половин дузина пъти. Беше като да удариш дупка от едно в голфа“, казва професор Петигура.
Този късмет направи възможно точното измерване на масите на планетите чрез гравитационното им влияние една върху друга, предоставяйки първите експериментални доказателства, че младите планети наистина са „пухкави“. Науката вече има ориентир за теориите за планетарната еволюция.
Прочетете също: Ново откритие: Вселената може да е асиметрична - какво означава това
