Идеята за безкраен брой паралелни светове в така наречената „мултивселена“ отдавна е в основата на сюжетите на научнофантастичните филми. Днес обаче тази концепция е надхвърлила холивудските сценарии - много водещи физици и астрономи я приемат доста сериозно. Въпреки че научната визия за мултивселената се различава значително от кинематографичната, а сред самите учени все още няма консенсус относно нейната природа. Би Би Си пише за това.
Съществуват ли паралелни светове?
Вселената, в която живеем, изглежда е перфектно настроена да поддържа и поддържа живота. Както обяснява Пол Халпърн, професор по физика в университета „Сейнт Джоузеф“ в САЩ, ако гравитацията беше по-слаба, звездите и планетите просто нямаше да могат да се образуват. От друга страна, ако гравитацията беше много по-силна, вселената щеше да бъде унищожена още в самото си начало.
Ново откритие: Вселената може да е асиметрична - какво означава това
В природата има около две дузини фундаментални константи и именно техните точни стойности позволяват на законите на физиката да работят такива, каквито ги познаваме. Някои учени обясняват подобна филигранна прецизност със съществуването на мултивселена. Според антропния принцип, ако има безкраен брой вселени с различни комбинации от тези константи, тогава ние естествено бихме се озовали в тази, която е способна да поддържа интелигентен живот - иначе просто нямаше да си задаваме подобни въпроси.
Квантова механика и „много светове“
Първата научна идея за мултивселената идва от квантовата механика. В микросвета свойствата на частиците не са предварително определени: електронът не е в определена точка, а само има вероятност да бъде там.
През 1957 г. физикът Хю Еверет предлага „Тълкуването на многото светове“. Той предполага, че квантовата частица се разклонява едновременно във всички възможни реалности, всяка от които продължава да съществува в собствената си вселена.
Учени откриха уникален нов обект в Космоса от ранната Вселена
Професор Халпърн обаче разочарова феновете на научната фантастика: разделянето на реалностите се случва на микроскопично ниво. „Двойниците“, които се появяват в паралелни светове, се различават само по позицията на един-единствен електрон, което едва ли би било основа за завладяващ сюжет.
Освен това, тази теория има своите критици. Философите подчертават, че хипотеза, която не може да бъде проверена експериментално, не може да се счита за истинска наука. Други учени прилагат бръснача на Окам, твърдейки, че включването на безкраен брой вселени за обяснение на физическите процеси само усложнява разбирането на света, а не го опростява.
Големият взрив и вечното разширяване
Друга популярна концепция се основава на процесите в ранния космос. Съвременните теории предполагат, че преди появата на материята, Вселената се е разширявала с изключително бързи темпове. Когато този процес спря в нашата област на космоса, енергията се трансформира в материя и светлина – Големият взрив.
Хипотезата за „вечното разширение“ обаче предполага, че този процес не би могъл да спре навсякъде едновременно. Извън нашия космически „балон“ разширяването продължава, периодично образувайки нови вселени с напълно различни физически закони. Според астрофизика Герайнт Луис от Университета в Сидни, повечето от тези светове ще бъдат мъртви, но от време на време ще се появяват обитаеми.
Поддръжниците на теорията вярват, че ако две вселени са се образували близо една до друга, те биха могли да се сблъскат. Космолозите търсят „белези“ от подобни събития в космическото микровълново фоново лъчение (CMB), което е запазено от ранната Вселена.
Някои учени посочват аномално „студено петно“ в реликтово-минералното излъчение, предполагайки, че то се дължи на гравитационното влияние на съседна вселена. Статистиката обаче все още не предоставя 100% потвърждение на тези твърдения.
Засега теорията за мултивселената остава набор от сложни математически модели. Въпреки това, както посочват физиците, науката често оперира с косвени доказателства, така че търсенето на отговори на най-големите мистерии на Вселената продължава.
Прочетете също: Откриха липсващото звено за еволюцията на Вселената
