Учени обясниха загадъчните свойства на лунните проби от "Аполо"

Анализът на проби от лунната повърхност, донесени на Земята от програмата „Аполо“ на НАСА между 1968 и 1972 г., е установил, че някои от тях са се образували в магнитно поле, близко до земното по сила. Но досега не беше ясно как тяло с размерите на Луната може да генерира толкова силно магнитно поле.

„Падналият астронавт“: Скандалната история за първата скулптура на Луната

Една сутрин през март 1969 г. белгийско-американският художник Пол ван Хейдънк, както обикновено, идва в изложбената зала в Манхатън, к...

Прочети повече

Геолозите Александър Евънс от университета Браун и Соня Тику от Станфордския университет са предложили обяснение за магнитната мистерия на Луната. Авторите смятат, че процесите на движение на материята в мантията на Луната през първия милиард години от нейното съществуване биха могли периодично да предизвикват вътрешна конвекция, която създава силно магнитно поле, пише РИА Новости.

• Земята е заобиколена от огромен космически мехур

„Всичко, което знаем за това, как магнитните полета се генерират от планетарните ядра, говори, че тяло с размерите на Луната не може да създава силно магнитно поле като това на Земята - казва Александър Евънс. - Но не е задължително да се поддържа силно магнитно поле в продължение на милиарди години. Възможно е да има начин периодично да се получава поле с висок интензитет. Нашият модел показва как това може да се случи и е в съответствие с това, което знаем за вътрешността на Луната.“

Планетарните тела произвеждат магнитни полета посредством динамо механизъм - постоянно генерираната топлина предизвиква конвекция на течните метали в ядрото, а движението на електропроводимия материал създава магнитно поле. Така се формира магнитното поле на Земята, предпазващо повърхността на нашата планета от опасна слънчева радиация.

Днес на Луната липсва магнитно поле, а моделите на вътрешния ѝ строеж предполагат, че ядрото ѝ е било твърде малко и конвективните движения в него са били недостатъчни за създаването на постоянно силно магнитно поле. Известно е обаче, че в самото начало на своята история Луната е била покрита с океан от течни породи. Когато няколко милиона години след образуването на земния спътник океанът от магма е започнал да се охлажда и втвърдява, по-плътните минерали (като оливин и пироксен) потънали на дъното, докато по-малко плътните (като анортозит) изплували, образувайки кората.

• Планетолози откриха причината за "асиметрията" на Луната

Япония събира астронавти за полет до Луната

Японският премиер Фумио Кишида е обявил, че страната ще изпрати свои астронавти на Луната като част от по-широка програма за сътру...

Прочети повече

В резултат останалата течна магма била обогатена с титан и отделящи топлина елементи - торий, уран и калий. Затова нейното пълно втвърдяване отнело повече време. Но все пак с течение на времето титановите образувания потънали в по-малко плътната мантия под тях и в крайна сметка стигнали до ядрото на Луната.

Изследователите построили термодинамичен модел на този процес, базиран на настоящия състав на Луната и предполагаемия вискозитет на нейната мантия, и установили, че титановият слой при потапянето се е разпадал на парчета с размер до 60 километра, които се спускали в продължение на около милиард години. Всяка от тези студени титаниеви концентрации влизала в контакт с горещото вещество на ядрото, предизвиквайки конвективен импулс. Усилването на конвективните движения при това било достатъчно, за да създаде магнитно поле на повърхността на Луната - толкова силно или дори по-силно от това на Земята.

• Учени изясниха как притеглянето на Слънцето и Луната влияе върху животните и растенията

Изследователите казват, че през първия милиард години от съществуването на Луната са можели да се случат до сто подобни събития и всяко от тях е създавало силно магнитно поле с продължителност около век.

Авторите отбелязват, че техният модел на периодично магнитно поле на Луната обяснява не само намагнитеността на лунните проби, но и нейната неравномерност – някои проби имат силни магнитни сигнатури, а други изобщо нямат.

Луната не е черна и бяла, просто изглежда така

Луната често ни се струва сива, или пък жълта… Или пък не? Какъв е все пак цветът на нашия спътник? Всъщност специалистите смят...

Прочети повече