Учените откриха планета с три слънца и стабилна орбита

Този свят е бил открит от екип астрономи, ръководени от университета на Аризона, САЩ, използвайки директно изображение от огромния телескоп Европейската организация за астрономически изследвания в южното полукълбо (ESO) в Чили. Планетата, HD 131399Ab, не прилича на някой друг познат свят - орбитата й е най-ярка от тези на другите три звезди . Такива орбити често са нестабилни, заради взаимодействието и гравитационните полета на другите три звезди в системата, а планетите със стабилни орбити са били смятани за малко вероятни, съобщи Science daily.

Планетата се намира на около 320 светлинни години от Земята в съзвездието Кентавър. HD 131399Ab е на 16 милиона години, което я прави една от най-малките екзопланети, открити до този момент и една от малкото директно заснети такива планети. С температура от 580 градуса по Целзий и маса четири пъти, колкото тази на Юпитер, тя е една от на-студените и най-големите заснемани някога екзопланети.

Астрономите откриха източника на извънземните сигнали

Астрономи от Великобритания са установили, че източникът на извънземните радиосигнали може да са мощните бури, съобщава изданието The N...

Прочети повече

„HD 131399Ab е една от малкото екзопланети, на която сме успели да направим реално изображение и това е първата такава динамична конфигурация“, казва Даниел Апай от университета в Аризона, САЩ и един от съавторите на откритието.

„За около половината от орбитата на планетата, което са 550 човешки години, три звезди са видими в небето; двете по-слаби от тях са винаги по-близо една до друга, а отделената свети най-ярко през цялата година“, добавя Кевин Вагнер, първият откривател на HD 131399Ab.

Кевин Вагнер, който е докторант в университета в Аризона, идентифицира планетата сред стотици други планети, с което предизвика последващите наблюдения за установяване нейната природа.

Планетата също бележи първото откритие на екзопланета чрез сферичен инструмент, който е чувствителен към инфрачервена светлина, което му позволява да открие топлинните сигнали на младите планети, заедно с усъвършенствани корекционни функции за атмосферни смущения и блокиране на иначе ослепителната светлина на звездите домакини.

Въпреки, че ще бъдат необходими дългосрочни наблюдения, които точно да определят траекторията на планетата сред своите домакини звезди, наблюденията и симулациите предлагат следния сценарии: най-ярката звезда се оценява на 80% по-масивна от Слънцето и е наречена HD 131399A, която от своя страна в орбитата си има по-малко масивни звезди, В и С, при около 300 астрономически единици (една астрономическа единица е равна на средното разстояние между Земята и Слънцето). Междувременно В и С планетите правят завъртане една около друга на разстояние приблизително равно на това между Слънцето и Сатурн (10 астрономически единици).

Ще търсим двойник на Земята край близка звезда

Астрофизици от Тексаския университет са посочили възможно място за търсене на земеподобна планета близо до звездата Glise 832. Разстоя...

Прочети повече

В сценария планета HD 131399Ab пътува около звезда А в орбита с радиус около 80 астрономически единици, което е два пъти колкото Плутон в Слънчевата система, и движ планетата до около 1/3 от разстоянието между звезда А и двойката звезди В/С. Учените отбелязват, че са възможни редица орбитални сценарии и присъдата за дългосрочната стабилност на системата ще трябва да почака планираните следващи наблюдения, които ще успеят по-добре да констатират планетарната орбита.

„Ако планетата е по-далеч от най-масивната звезда в системата, то тя ще бъде изхвърлена от системата“, обясни Апай. „Нашите компютърни симулации показват, че този тип орбита може да бъде стабилна, но ако се обърне „развоя на мача“ само малко, то тя може да стане нестабилна много бързо.“

Планетите в мултизвездни системи представляват особен интерес от страна на астрономите и планетарните учени, защото те осигуряват един пример за това как механизмът на планетните функции съставя тези по-екстремни сцени.

„Това, което знаем е, че планетите в мултизвездните системи са проучвани много по-рядко, но са потенциално също толкова многобройни като единични звездни системи“, заключва Кевин Вагнер.