Лицензът на "Делта гард", чието лице е Митко Каратиста, вече е в Конституционния съд

"Делта гард" нашумя особено силно с участието си в сагата "Осемте джуджета". Сега, според съобщение от Върховния административен съд (ВАС), производството по делото за лиценза на охранителите е спряно и е внесено пред Конституционния съд.

Без наказание за известен прокурор по сагата "Осемте джуджета"

Окончателно - прокурорът Димитър Франтишек Петров няма да бъде наказан заради сагата "Осемте джуджета", съобщава Lex.bg. ОЩЕ: Прокурор...

Прочети повече

През есента на миналата година, по време на второто служебно правителство на Стефан Янев, МВР стартира процедура по отнемане на лиценза на фирмата. Основанието – лицето на фирмата Димитър Спасов, известен с прякора Митко Каратиста, е с повдигнато официално обвинение за самоуправство, осъществено със сила или заплаха. От "Делта гард" обаче контрираха, че Спасов вече не е съдружник, когато е разбрал за обвинението официално, и не може да се търси отнемане на лиценз за дейност заради негови действия, за които се търси наказателна отговорност от българския закон: Осемте джуджета: Митко Каратиста продава дела си в "Делта гард"

Именно заради това сега ВАС праща въпроса до Конституционния съд - с питане дали текстът в Закона за частната охранителна дейност, според който се отнема лиценз заради привличането като обвиняем на съдружник в охранителна фирма (чл. 47, т. 5, б. "б"), кореспондира с Конституцията и редица текстове, защитаващи правото на труд, на частна собственост (чл. 16, чл. 17, ал. 1 и ал. 5, чл. 19, чл. 31, ал. 3 и 4, чл. 48, ал. 1, чл. 57, ал. 2).

Най-важното що се отнася до този случай и Конституцията са текстовете на чл. 31, ал. 3 и 4: "(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието". От протокола на заседанието във ВАС личи, че юридическата защита на "Делта гард" се базира на търсене на противоконституционност заради твърдението, че Димитър Стоянов (Митко Каратиста) вече не е съдружник в "Делта гард", когато разбрал за обвинението в самоуправство, осъществено със сила или заплаха. Тук стои и въпросът кога точно прокуратурата е уведомила Стоянов, че е обвинен.

От съобщението за внасяне на въпроса до Конституционния съд става ясно, че ВАС счита, че Конституцията защитава "Делта гард" от отнемане на лиценз, но че Конституционният съд трябва да каже какво да се прави.

Правосъдният министър твърди, че следователят, който го разпитал за Митко Каратиста, бил преместен

Следовател, който е разследвал случай, свързан с главния прокурор Иван Гешев и бизнесмена Димитър Спасов – Митко Каратиста, е бил...

Прочети повече

Административно дело № 3356 от 2022 г. е образувано пред ВАС по жалба на "Делта гард" ЕООД срещу решението на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на "Делта гард" ЕООД против Заповед №3286-з-3923 от 04.11.2021 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) в Министерството на вътрешните работи. С нея на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 47, т. 5, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) са отнети четири броя лицензи, издадени на "Делта гард" ООД (с правнооргонизационна форма ЕООД към датата на издаване на заповедта).

ВАС уточнява, че разпоредбите, въз основа на които са отнети лицензите, регламентират значими правни последици, касаещи свободната стопанска инициатива. Те не предвиждат временно ограничение, а необратимо отнемане на лиценз, предпоставка за което е единствено привличането като обвиняем на дадено лице. Само въз основа на привличането като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер на собственик на дружеството, върху което обстоятелство той не може да влияе и без яснота какъв ще е изходът от наказателното производство, упражняването на правата на тези лица не може да бъде конституционосъобразно ограничавано.

Отнемането на лиценза на дружество, извършващо частна охранителна дейност в посочената в чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност хипотеза е окончателно (без възможност за съобразяване с последващото развитие на наказателния процес и евентуално възстановяване на лиценза в случай, че обвинението се окаже неоснователно) и засяга правата на множество трети лица, поради което е неоснователно и прекомерно. Презумпцията за невиновност може да бъде опровергана единствено с влизането в сила на постановена спрямо конкретното лице осъдителна присъда. В този смисъл е и Решение № 7 от 21.06.2016 г. на КС по конституционно дело № 8/2015 г. Съгласно чл. 31, ал. 3 от Конституцията обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, а съгласно ал. 4 не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

Върховните магистрати приемат, че посоченото е в противоречие с Конституцията, която трябва да бъде гарант за защитата на основните права, включително на свободната стопанска инициатива и да осигурява правна сигурност на гражданите и юридическите лица при упражняването на стопанска дейност. Преценката за несъответствие с Конституцията на посочената разпоредба от Закона за частната охранителна дейност обаче може да бъде осъществена единствено от Конституционния съд на Република България, което налага сезирането му.

Митко Каратиста: Правосъдният министър ще има много проблеми

Отсега нататък го чакат много проблеми правосъдния министър. Това заяви на излизане от разпит в ГДБОП Димитър Спасов, по-известен като ...

Прочети повече

ОЩЕ: И на втора инстанция: Лицензът на "Делта гард" е отнет