Над 20 години се точи дело срещу отказ на областен управител

Този скандален факт е установен от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) при проверка на 145 заявления за компенсация на вреди от бавно правосъдие за периода 1 април – 30 юни 2023 г. Установено е, че повече от половината от тези заявления - цело 81q са основателни, като 16 са по наказателни, а 65 – по граждански, търговски и административни дела.

Специално в случая с областния управител, делото е започнало през далечната 1999 г. по жалба , подадена от наследниците на собственика на отчуждения имот. Установено е, че допуснатите рекордни забавяния за администтративно дело са свързани с организацията на съдебните заседания и събирането на доказателства в двете фази на първоинстанционното производство в Софийски градски съд.

По делото са били позволени пет съдебно-технически експертизи за установяване на идентичността на отчуждените имоти със сега съществуващите, на извършените в тях строителни дейности, за определяне на тяхната стойност и др. В първата си фаза по обжалване на отказа за обезщетяване на наследниците, производството е продължило 13 години и 6 месеца. То е било спряно в периода от 25 февруари 2004 г. до 09 юли 2010 г., защото изведнъж било открито друго дело, което се оказало свързано с рекордно забавеното, т.е. цели 6 години по него не е извършвано нищо, за да чака друго решение.

Според практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, в тези случаи следва да се посочи дали в производството, заради което е било спряно основното производство, е имало неоправдани забавяния. В случая забавяния са допуснати във всички фази и по всички свързани дела.

Извън периода на спиране, в основното производството са допуснати забавяния, свързани с организацията на съдебните заседания, твърди Инспекторатът на ВСС. Насрочени са 17 заседания, като 10 от тях са отложени за събиране на доказателства. Шест съдебни заседания са отложени за призоваване на страни, което в голяма степен е било обусловено от участието на голям брой заинтересовани страни.

Във втората си фаза производството е продължило 4 години. Проведени са 4 съдебни заседания, които са отлагани за извършване на съдебно-техническа експертиза. Съдебните заседания в това производство са насрочвани през интервали от 2 до 7 месеца.

При сегашната проверка на Инспектората е установено и наказателно дело с общата продължителност на производството от 17 години, 2 месеца и 15 дни. През този период, то се е движело между съдилища в Ловеч, Плевен, Велико Търново, София и обратно.

Проверяваното производство е образувано за измама, а след преценка на събраните по делото доказателства, е водено вече за извършване на банкови и финансови сделки без разрешение.

Досъдебната фаза на наказателното производство, образувано на 27 април 2005 г. е продължила 7 години и 7 месеца. Според констатациите на проверяващия състав на Инспектората прекомерната й продължителност е в резултат основно на обстоятелството, че делото е било с изключителна правна сложност.

Били разпитани над 50 свидетели, част от които по делегация и след изпратени молби за правна помощ до две държави-членки на ЕС. Събран бил значителен обем писмени доказателства (от нотариални производства, дружествена, счетоводна и данъчна документация). Разкривана е банкова тайна. Изготвени са три експертизи. Три години след образуването му, досъдебното производство е изпратено с постановление на наблюдаващия прокурор от районната прокуратура в Ловеч по компетентност. Със заповед на административния ръководител пак поради изключителната фактическа и правна сложност на делото, е определен и втори наблюдаващ прокурор.

Има установено бездействие на прокурор, но основните забавяния са допуснати в съдебната фаза на процеса, като включително са отпадали обвинения и заради изтекла давност.

Процедурата

От административната процедура за обезщетение за бавно правосъдие могат да се възползват страни по приключени граждански, административни и наказателни дела, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от Инспектората на ВСС, а след това споразуменията за изплащане на обезщетения се подписват от министъра на правосъдието.

По закон главният инспектор на всеки три месеца изпраща на Висшия съдебен съвет данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието - за изплатените обезщетения. Законът повелява още през половин година съветът да анализира причините за нарушенията и да приема мерки за тяхното отстраняване.

Още: Окончателно: 9 години затвор за Кристиян Николов, блъснал фатално Милен Цветков