Сметната палата умело крие как е разпределила между служителите си бонуси за постигнати резултати на стойност 571 705 евро за първото тримесечие на 2026 г. Те са били изплатени през месец април на общо 484 служители, но не е ясно какви допълнителни възнаграждения към заплатата са получили конкретно работещите в органа по групи: Кабинет на председателя, Одитен състав - ръководители и експерти, Специализирана администрация - ръководители и експерти, Обща администрация - ръководители и експерти.
Това се разбира от писмен отговор на Сметната палата по въпрос на гражданина Галина Георгиева по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Той е получен на 12 юни 2026 г. и Actualno.com се сдоби с него по служебната поща.
Заплатите в Сметната палата и липсата на отговори
От отговора става ясно, че през месец април 2026 г. в органа са изплатени работни заплати в общ размер на 782 240 евро на общо 549 служители.
Без отговор обаче остава конкретното питане на Георгиева: какъв е общият размер на начислените брутни и изплатените нетни работни заплати, както и точният брой служители, за които се отнасят тези суми, разделени за следните структурни групи:
- Кабинет на председателя;
- Одитен състав – ръководни длъжности (директори и началници);
- Одитен състав – експертни длъжности;
- Специализирана администрация (експертния състав от КПК/КОНПИ) – ръководни длъжности;
- Специализирана администрация (експертния състав от КПК/КОНПИ) – експертни длъжности;
- Обща администрация на Сметната палата – ръководни длъжности;
- Обща администрация на Сметната палата – експертни и технически длъжности?
Без отговор остава и въпросът каква е средната брутна и средната нетна работна заплата на един служител за всяка една от гореизброените седем групи.
Още: "Да, България" подаде сигнал за обществени поръчки със 100% аванси
Снимка: Димитър Главчев, БГНЕС
Що се отнася до бонусите, заявителят по ЗДОИ очевидно е искал да му бъде предоставена информация какви допълнителни възнаграждения вземат шефовете в Сметната палата, ръководена от бившия служебен премиер Димитър Главчев. От органа нито разкриват данни какво е разпределението по длъжности, нито отговарят какъв е най-ниският (минимален) и най-високият (максимален) индивидуален размер на изплатено допълнително възнаграждение във всяка една от горепосочените седем групи. Сметната палата дори отказва да предостави статистическо разпределение на изплатените бонуси (без да се посочват лични данни) за всяка от седемте групи: колко служители са получили бонуси в размер до 500 евро; колко са получили от 501 до 1000 евро; колко са получили от 1001 до 1500 евро; и колко са получили над 1500 евро.
Мотивите: няма готов документ с такива данни
И макар да признават, че изискваната информация не представлява държавна тайна и не е служебна тайна, от Сметната палата се аргументират с това, че "така формулираното искане за предоставяне на информацията по структурни групи не съществува във вида, в който се иска".
"Недопустимо е задълженият субект по ЗДОИ - при предоставяне на достъп до обществена информация - да създава допълнително документи, които до този момент не са съществували във връзка с актовете и дейността му при осъществяване на неговите правомощия", казват от органа.
Още: Сметната палата: Потънали одити и много вожд, малко индианец
"Държавните органи нямат задължение да създават нови документи във връзка със запитване за достъп до обществена информация под формата на отговори на конкретно поставени въпроси. Сезираният орган има задължение да предостави единствено информацията, с която вече разполага и която е обективирана върху материален носител", аргументират се още от Сметната палата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-София град в 14-дневен срок от съобщаването му (т.е. две седмици след 12 юни).
Започва проверка срещу Сметната палата
Всичко това идва на фона на новината, че председателят на бюджетната комисия в 52-рия парламент Константин Проданов от "Прогресивна България" е поискал проверка по постъпил сигнал за множество нарушения в Сметната палата. В сигнала се твърди за концентрация на власт, намеси в независимата работа на одиторите, конфликти на интереси. Проданов е приложил сигнала в писмо до председателя на органа Димитър Главчев.
Още: Сметната палата съкрати с 18% администрацията на закритата антикорупционна комисия
Снимка: БГНЕС
Иска се проверка на назначаването за директор на одитната дирекция “Одити за съответствието” Красимир Димитров. Димитров е бил назначен през април на временен договор, като в същото време има данни, че той има участие във фирма със сходен предмет на дейност - финансови консултации. Проверка във фирмените регистри сочи, че лице с такова име участва в управлението на фирма “Аудиториум”. Тя е с предмет на дейност “Вътрешна и външна търговия; покупка на стоки и други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; вътрешен и международен туризъм; консултантска дейност и изработване на проекти в различни икономическо–социални сфери”. Миналата година фирмата е била включена в списъка с длъжници с неуредени публични задължения, предава в. "Сега".
Конфликтна частна практика по линия на обучения на представители на общини и други публични органи има и друг главен одитор методолог, назначен в кабинета на председателя на Сметната палата, се твърди в доклада.
Следва да се провери и голяма концентрация на власт в единия от зам.-председателите, като до това разпределение се е стигнало след структурни промени, предприети от председателя през февруари, се казва също в сигнала.
И още - сигнализира се за проблеми с преназначаването на пенсионирани служители. От 37 пенсионирани служители 22-ма са преназначени, като трима са на новосъздадени позиции, главни одитори методолози, с тримесечни договори. Тези кратки договори за ключови експерти унищожават фундаменталния принцип за независимост в работата на палатата, защото превръщат специалистите в заложници, се казва още в сигнала.
Още: Властта вдигна мерника и на Сметната палата
