България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
19 юни 1913 г.: Гръцката армия атакува Втора българска армия
На този ден през 1913 година, по време на Междусъюзническата война, в 08:20 часа гръцката армия атакува Втора армия и започват ожесточени боеве. Сраженията, които продължават цял ден, се водят в районите на Дойран, Калиново, Кукуш и Лехана. В тежката битка българските войски започват да се оттеглят към долината на река Струма. Командващият лейтенант Никола Иванов нарежда да се преградят двете направления Дойран - Струмица и Демир хисар - Петрич. Склоновете на Беласица и южният изход на Рупелското дефиле са завзети от сражаващите се. В продължение на няколко дни се водят тежки боеве с гръцката армия. След тежките сражения Втора армия се оттегля по южните склонове на Кресненското дефиле.
Прочетете също: 16 юни: Тодор Каблешков се самоубива. Избухва Междусъюзническата война
На този ден по време на Междусъюзническата война, България се сражава и със сръбските войски. По време на тежките боеве загиват опълченците от Десета Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение. Убити са Янко Георгиев, Милан Говедаров, Тройко Донев, Атанас Дунев, Димо Топалов.
На този ден през 1913 година е убит и архимандрит Евлогий Светиев, който управлява Солунската епархия и е председател на българската църковна общност в Солун. Той е убит заедно с дейци от национално-освободителното движение в Македония и Одринско, сред които са Никола Илиев и Христи Батанджиев. Всички те са хвърлени от кораб, пътуващ за остров Трикери, където е трябвало да бъдат интернирани.
Очевидци разказват, че всички пленени българи първо са били ограбени от гърците, след което им е нанесен жесток побой, хвърлени са в Егейско море и са простреляни. Архимандритът е бил подложен на най-жестоки мъчения.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
19 юни 1912 г.: Сключено е споразумение между българския и сръбския щаб на армията
На този ден през 1912 година, в хода на Балканската война, между българския и сръбския щаб на армията е сключено споразумение. В него се уточнява част от стратегията и подробности, свързани с предстоящата война с Турция. България и Сърбия се разбират, че ако турската армия се съсредоточи във Вардарския оперативен театър, то страната ни трябва да изпрати една армия от три дивизии на левия фланг, за да подкрепи съюзническите войски.
България и Сърбия планират, ако турските сили се насочат към Тракийския театър и се окаже, че не е необходима голяма концентрация на сръбски военни сили на Вардарския театър, то последните да бъдат пренасочени на изток, за да окажат помощ на българската армия. Въпросът за общото командване на съюзните армии остава неразрешен в сключеното примирие, както и в самата военна конвенция.
19 юни 1868 г.: Любен Каравелов е арестуван
На този ден през 1868 година Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад във връзка с убийството на княз Михаил Обренович. Арестът му е по настояване на сръбското правителство заради близките контакти на Каравелов с емигрирали дейци на сръбската Омладина в Нови Сад, който по това време се намира на територията на Австро-Унгария.
Именно в Нови Сад революционерът създава „Български комитет“. Целта му е да организира българската емиграция за участие в предстоящата освободителна борба. След убийството на княз Михаил Обренович, във вълната от репресии, Любен Каравелов е арестуван. Заедно с него е арестуван и видният сръбски общественик Владимир Йованович. В продължение на месеци двамата лежат в затвора. Любен Каравелов излиза на свобода на 4 януари 1869 година - заради липса на доказателства по обвинението, той е освободен.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
