Дали характерът на кучето зависи само от породата?

Въпреки, че кучетата като вид се отделят от вълците преди около 15 хиляди години, целенасоченото развъждане на съвременните породи кучета започва чак през ХІХ век. Едва тогава хората започнаха да избират своите спътници въз основа на добре дефинирани физически и поведенчески черти - и това довело до формирането на породите кучета, които познаваме днес.

Имате ли куче за домашен любимец? Задължително прочетете това

Породата все още се смята като надежден индикатор за темперамента и поведението на кучето: например някои породи се считат за лесни за дресиране, привързани или много активни. Но колкото и да е странно, в хода на ново генетично изследване учените стигнаха до предположението, че породата сама по себе слабо влияе върху особеностите на кучешкото поведение.

Когато става въпрос за физически черти, като размер или например увиснали уши, това са почти изцяло гени, действително обусловени от породата. Изследователите са открили, че поне 80% от външния вид на кучето може да бъде свързано с неговата ДНК. Но се оказва, че що се отнася до поведението на кучето - там ситуацията е съвсем различна. По-малко от една четвърт от разликите в темперамента между две кучета се обясняват с породата. Отделни особености наистина се обясняват с наследствеността, но това се отнася и за кучета от смесени породи – например дали носят предмети и колко са общителни с хората. В крайна сметка авторите идентифицират 11 области в наследствеността на кучето, които са силно свързани с поведенчески черти – например подчинение или колко силно вият. Но породата може да обясни само 9% от поведението на отделните кучета - като нито една поведенческа черта не е свойствена само за една порода.

Мопсът вече не може да се счита за "типично куче", твърдят ветеринари

Възрастта и полът на кучето много повече обуславят поведението му, отколкото породата. Например, възрастта е най-вероятно да определи дали кучето ще играе с играчките си - а полът пък най-сигурно ще обуслови дали кучето вдига крак, за да уринира. Учените също не успяват да намерят поведение, специфично само за една порода. Лабрадорите, например, имат най-малко склонност да вият - но 8% от собствениците им все пак съобщават за такъв навик на техния любимец. Чистотата на породата често гарантира послушание и обучаемост. Но интересът към хората и плашливостта почти не зависят от принадлежността към определена порода.

Може би резултатите от тези проучвания ще помогнат да бъдат преубедени онези хора, които се страхуват от „бойни" или „агресивни" породи кучета - като американските питбултериери и ротвайлерите. От много години кинолозите и опитните дресьори твърдят, че склонността към агресивно поведение зависи повече от възпитанието и миналия опит на кучето, отколкото от самата порода. Новото изследване е публикувано в уважаваното научно списание Science.