Зимно време рядко се виждат разхождащи се хора по парковете и градинките, навън е студено и бяло, а пък преспи има буквално на всеки ъгъл. Кишата и студът отказват и малкото хора, които са се навили да напуснат топлото легло и да излязат навън от това да го направят действително.
Но достатъчно за зимата, сега въпросът е какво ни чака, когато времето вече се затопли?
Освен цъфналите клонки на дръвчетата, засипани с мартеници, когато температурите се вдигнат, същото става и с хората. Не, нямаме предвид, че ги окичат с мартеници. Ами, че и те се излюпват като че ли от зимен сън и плъзват из столицата.
Булевард Витоша пак става моден подиум. Не че зимно време не можеш да видиш смели хора, които на -20° са по къси панталонки и летни ефирни рокли, но щом стане малко по-топло… Започва сезонът на експерименталната мода, разчупените комбинации и оскъдното облекло. А оправданието на повечето хора, които показват плът в това време се е превърнало в мото и то гласи: "От студ умри, гъзар бъди!" Но понякога действа и доста вдъхновяващо, каращо те да се прибереш вкъщи и да нарежеш старите дрехи, превръщайки ги в шедьовър.
Градинката пред Народен пак живва. Ако през останалото време на това пространство се е забелязвало само светлината от "ЧитАлнЯта", то пролетно време започва лека по лека то да оживява. Пейките биват затопляни от хора на всякаква възраст, влюбени двойки или групи училищни приятели, решили да играят Белот. Да не забравяме и дядовците, които играят съсредоточено шах по двойки. Колкото по-топло е, толкова повече бира се и пие на тревните площи, където може да видите и много хора с одеяла или просто седнали върху якетата си. Разговори, смях и музика. Градинката се превръща в истинска гара. През нея може да видиш да кръстосват хора с всякакви превозни средства – колела, ролери, скейтборди, лонгборди, тротинетки и много други. Всеки с посока. А на фона на звука от плъзгащите си колела по асфалта, някои играят и с хек.
