Как гневът вреди на здравето ни?

Откъде идва гневът?

Първо трябва да разберете откъде идва първото усещане на това емоционално състояние. В самото начало амигдалата, една от най-простите части на мозъка, се активира в мозъка, след това амигдалата дава сигнал на хипоталамуса, който от своя страна предава сигнал на хипофизната жлеза. Хипофизната жлеза отделя адренокортикотропен хормон, а след това надбъбречните жлези отделят хормоните на стреса: адреналина, кортизола и норепинефрина. Гневът е емоция, която се създава от тялото ви, което означава, че може да повлияе на функционирането му.

Как гневът засяга мозъка?

Един от компонентите на гнева е кортизолът. Има отрицателен ефект, който засяга особено префронталната кора (PFC) на мозъка и хипокампуса. Именно в тази част протичат най-сложните процеси, включително мисленето. PFC отговаря за вниманието, логическо мислене, памет, способност за разсъждение и планиране; играе роля в поставянето на цели и постигането на резултати. Хипокампусът е отговорен за дългосрочната памет (това са нашите спомени от миналото, които включват цялото ни знание и опит).

Тази част от мозъка ни помага да запомним конкретни събития, дати, факти. Като цяло, това е търсачка на нашите спомени, която помага за извличането на необходимия тип информация. Освен това ефектът върху хипокампуса ще се отрази и на краткосрочната памет, а виновен е хормонът на стреса кортизол. Когато е преекспониран, обогатява невроните с калций, който може да унищожи клетките. В излишък този хормон намалява нивото на серотонин, който е отговорен за доброто настроение и чувството на радост и щастие.

Как гневът засяга тялото?

Тук негативно влияят и хормоните на стреса, които биха могли да подкопаят здравето, а виновниците отново са кортизолът и норепинефринът, към които се присъединява и адреналинът. Надбъбречните жлези произвеждат хормони на стреса, които предизвикват прилив на кръв към мускулите. Усещаме го като чувство, което ни кара да бягаме или ни подтиква да се борим. Хормоните на стреса имат този тип ефекти върху нашата сърдечно-съдова система:

·        Повишаване на кръвното налягане;

·        Забързване на ритъма на сърцето;

·        Увеличават нивата на кръвната захар;

·        Увеличават нивата на мастни киселини в кръвта;

Когато не можем да идентифицираме причината за стреса, ние значително увеличаваме риска тези симптоми да се превърнат в хронична категория, а постоянният стрес върху сърдечно-съдовата ни система може да доведе до инфаркт или инсулт.