Как се е казвало народното пиво на старите българи?

Българите имат стари традиции в производството на спиртни напитки, бира и божественото вино, както и традиции в консумирането им. Надпис върху керамичен съд от XIV век, открит по време на разкопки на хълма Трапезица във Велико Търново, преобръща разпространеното към онзи момент твърдение на историците, че ракията е позната по нашите земи от времето на османското владичество. Оказва се, че старите българи са консумирали ракия векове по-рано, както и че са познавали тази напитка още от времето на Първата Българска държава. Това се потвърждава и от откритите по време на разкопки в Плиска стари съдове, използвани именно за дестилация на спиртни питиета. Оказва се, че българите усвояват този занаят по-рано от страните от Западна Европа, като се счита, че спиртните питиета са проникнали у нас от Близкия Изток и Византия. Произходът на думата ракия също е ясен – от арабската дума earaq. Приготвяли я по интересен за нас начин – от хмел, ферментирало мляко и мед, което напълно я отличава от ракията, която познаваме днес. Старите българи обаче далеч не са консумирали само ракия. Какви други питиета са се приготвяли в онези времена и какво е народното пиво на старите българи?

Народното пиво на старите българи

Ако приемем, че под пиво най-точно се разбира бира, то следва да отбележим, че пивоварната индустрия започва от град Пловдив, където двама швейцарци правят бира в периода 1879 – 1881 година. Бира в България обаче се произвежда и консумира и по-рано. Градът, в който бира се е произвеждала още преди Освобождението, е Шумен.

Греяна ракия с мед – няма да повярвате какво лекува тази смес

Какво друго са консумирали старите българи?

Пиво означава „подходящо за пиене“. Тоест под пиво можем да разбираме и други питиета, макар да наричат днес масово само бирата по този начин. Освен бирата и ракията старите българи са познавали и консумирали и други напитки, повечето от които днес са ни непознати. Сред тях са народното пиво на старите българи – оловина или както още са го наричали аловина, мъс, бърага, бегана и други.

1. Оловина

Можем да наречем оловината народното пиво на старите българи. Приготвена от ечемик, ръж или овес, тази напитка е наподобявала бирата. Напитката била традиционна за трапезата, която домакините приготвяли за Бъдни вечер. Оловината била народното пиво на старите българи, населяващи земите в Средна гора и Западна Стара планина.

Интересен е начинът на приготвяне на оловината. След накисването на семената във вода и набъбването им те се изсушавали на слънце, счуквали и смилали на каша с вода. Престоявали в каца до момента, в който кашата започвала да кипи, след което кашата била готова за изцеждане. Жълтата течност, получена след изцеждането, е именно оловината.

Ракията лекува! Вижте какво!

Оловина са консумирали и германските народи, но в България консумацията е продължила най-дълго – чак до 19 век, поради което и думата, означаваща напитката, се е съхранила у нас, докато в речниците на редица други страни тя вече не съществува. В старобългарския език дори е имало специална дума за съда, в който се приготвяла тази напитка – оловьникь.

2. Мъст или мъсть

Тази старобългарска напитка всъщност представлявала младо вино. Вероятен произход на думата е от латински – от must – джибри, но най-вероятно е тя да е сарматска дума.

3. Бегана

Традиционното народно пиво, което се приготвяло от хмел или малц, вече не можем да опитаме, защото бегана не се прави днес у нас и дори думата не се среща в речника ни в настоящето. В миналото обаче се твърди, че тази напитка е често консумирана.

Как да не загори казанът за ракия?

4. Максама

Максама е народното пиво на старите българи от Волжка България. Била е любима напитка на чувашите. Произходът на думата най-вероятно е тюркски, а напитката първоначално се правела от просо, а по-късно от царевица. За разлика от всички други напитки на старите българи, за които ви разказахме, тази не е съдържала хмел. Съдържанието на алкохол също било слабо.

5. Медовина

Известно е, че медовината, позната като напитката на Боговете, консумирана в цяла Европа и редица други континенти, е позната и на българите и също можем да я наречем народното пиво на старите българи. Приготвена чрез ферментация на чист пчелен мед, към който са добавени подправки и билки, тя не е била с високо съдържание на алкохол, но е била изключително вкусна и ароматна. И днес може да бъде открита у нас, приготвена от няколко бранда по стара оригинална рецепта.