Всички сме чували за известната фамилия Вазови, която оставя огромен отпечатък в нашата история. Днес обаче ще разгледам друга известна фамилия, този път свързана с град Варна - фамилията на Страшимирови. Това са трима брата, които играят важна роля в нашата страна след Освобождението. Научете повече за тях.
Още: Стихотворение на деня, 25 май, от Дамян Дамянов
Още: Хората са имали домашни котки и преди 10 хиляди години
Историята на фамилия Страшимирови
Бащата Тодор Страшимиров е родом от село Баня в Разложко. Зидар по професия, той се премества във Варна още преди Освобождението. Има трима сина - Димитър, Антон и Тодор.
Димитър Страшимиров
Той е най-големият от братята, роден през 1868 година. Завършва литература и история в Берн и поема длъжността на директор в българското училище в град Сяр, който по това време се намира в Османската империя. Активно участва в борбата за освобождение на българите, останали в рамките на империята. Тази му цел го отвежда и в политиката, като става депутат както в Обикновеното, така и във Великото народно събрание. След Първата световна война заема поста на директор на Народния театър и става заместник-директор на Народната библиотека.
Димитър Страшимиров остава в историята като един от най-добрите разказвачи на българската история. Неговото произведение за Априлското въстание е считано за едно от най-добрите, посветени на това събитие, заедно с творбата на Захари Стоянов. Има и книги, посветени на живота на Любен Каравелов и Васил Левски.
Още: Мускулестите мъже спасяват от анемия
Още: Какъв църковен празник е на 25 май: Какво трябва и не трябва да се прави
Антон Страшимиров
Антон е най-известният от тримата. Той остава в историята като един от големите български поети. Роден е през 1872 година. През 1895 година заминава за Берн, където слуша лекции по история и философия. Подражавайки на по-големия си брат, той се води от желанието да помогне за освобождаването на българите в рамките на Османската империя. Разликата с Димитър е, че той дори се присъединява към четата на Яне Сандански и участва и във въоръжената борба. Продължава тази си дейност и като участник в Балканската война. През Междусъюзническата и Първата световна война вече е военен кореспондент, разкривайки трудностите, пред които са изправени българските войници на фронта. След приключването на войните, се фокусира повече върху културния живот в страната. Помага на младите писатели, предоставяйки им платформа за изява.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Стихотворението "На Кирил и Методий" от Асен Разцветников
Още: Паунд - лев. Колко струва един британски паунд към български лев днес, 24 май /валутен калкулатор/
Антон Страшимиров недоволства от посоката на развитие на България след Първата световна война. За потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година, той казва, че "клаха народа, както и турчин не го е клал". Това кратко, но силно въздействащо описание отразява насилието, с което превратаджийското правителство на Александър Цанков се опитва да задържи властта си. През 30-те години участва в комитет за защита на евреите след събитията в Германия. Заедно с Екатерина Каравелова, проф. Петко Стайнов и проф. Асен Златаров публикуват поредица статии за събитията в Германия, предупреждавайки за опасностите, които могат да засегнат и България.
Тодор Страшимиров
Третият брат от фамилията Страшимирови е най-известен с политическата си дейност. Роден през 1880 г., той се увлича от социалистическите идеи и става член на социалистическата партия в България в края на 19 век. Поради това, че е от групата студенти, които освиркват Фердинанд през 1907 година, той бива изключен от университета и продължава образованието си в Швейцария, където завършва право. След Първата световна война продължава активната си политическа дейност. Арестуван е от режима на Александър Цанков още преди Септемврийското въстание. Освободен е през ноември 1923 г., след като е избран за народен представител. Като депутат, той се стреми да разкрие престъпленията на режима. С острия си тон си навлича много врагове в управляващата клика. През 1925 г. е застрелян в София, а убиецът остава неизвестен.
След смъртта на брат си, поетът Антон Страшимиров съставя може би най-лаконичния епитаф в българската история. Епитаф е слово, изсечено на надгробна плоча, което описва най-важното за починалия. Думите, които Антон избира, са впечатляващи:
Още: Изумителният свят на лястовиците: 3 факта за тези вестители на пролетта
"Убиха и брат ми Тодора. Бог да пази България"
