Магистрала "Струма", между Перник и София. Свлачището над пътя е активно. Свлачищната маса вече прелива над подпорната стена и е въпрос на време да достигне пътя. Такова притеснително предупреждение отправи геологът доц. Стефан Велев.
Още: Свлачището край Смолянско е спокойно, обмислят селски път за обходен
Риск за магистралата
По думите му този участък е известен като свлачищен още преди строителството. Магистралата е изградена въпреки това, с подпорни стени като основна защита, твърди експертът.
Според него резултатът е красноречив - поредица срутвания през 2015, 2018, 2022, 2024 г.
"Въпросът е дали ще продължаваме да укрепваме симптомите, или ще управляваме причините", завършва своето предупреждение доц. Велев.
Едно от лицата на протестиращите млади лекари Василена Киара призова да се вслушаме в думите на Велев.
"Веднъж вече ми се случи Стефан Велев да ме предупреди, че път, по който се движим, ще се срине и той се срина 1 месец след това. Така че мисля да оставя това тук като предупреждение, дано достигне до повече хора", коментира тя.
Свлачището в Родопите остава активно
"Огромното свлачище по пътя Смолян – Пампорово продължава да бъде активно и при нови валежи съществува реален риск от допълнително активизиране на процесите", заяви па-рано геологът по отношение на ситуацията в Родопите.
Още: "Парите ги няма": Министър Найденов за скандал с 569 млн. лв. за свлачища
По думите му причините за свличането са комплексни и се дължат на съвкупното действие на няколко основни фактора.
"Първият фактор е силното преовлажняване не само на почвения слой, но и на т.нар. изветрителна кора – слой от дезинтегрирани скални късове и блокове, които могат да поемат огромни количества вода. След обилните валежи и снеготопенето тази маса е била сериозно наситена с вода", обясни доц. Велев.
Като втори фактор той посочи стръмния наклон на терена, а третият – наличието на глинести скали под повърхностния слой. "Тези глинести пластове са водонепропускливи и в същото време достатъчно хлъзгави. Те образуват своеобразна плоскост, по която земните маси се свличат под действието на гравитацията", допълни специалистът.
Според доц. Велев по-важният въпрос е не как точно се е образувало свлачището, а какво е можело да бъде направено предварително, за да се намали рискът.
"Това свлачище е било известно на специалистите от години. Има информация, че районът е използван дори за обучение на студенти като пример за такъв тип геодинамични процеси. След като едно свлачище е локализирано, трябва да бъде изготвена инженерно-геоложка документация и оценка на риска", заяви той.
По думите му при наличие на опасност за инфраструктура или човешки животи е задължително да бъде въведен постоянен мониторинг.
Геологът предупреди, че районът край Смолян и Пампорово ще остане рисков още дълго време.
"Това вече е енергийно разхлабена зона. Природата в момента търси нов баланс. При нови валежи е напълно възможно свлачището да се активизира отново, включително и в по-високите части на склона. Стабилизирането на терена ще бъде продължителен процес и ще изисква сериозно наблюдение и инженерни мерки", заключи геологът.
