Кой български владетел надживява всичките си синове?

Кой български владетел надживява всичките си синове?

Въпросът е тъжен, задаваме го не с любопитство, а за да ви разкажем през какви трудности преминава владетелят, обичащ България като своя родина, избран за княз на страната ни през 1887 година – Н.В. Фердинанд I. Роден във Виена и получил най-доброто за времето си образование, той се вълнувал повече от орнитологията и ботаниката, отколкото от владетелски титли, въпреки че би надарен и с вродено чувство за дипломация и политическа мъдрост. Управлявайки през първите години след заемането на престола заедно със Стефан  Стамболов – изключително способен, решителен министър-председател на България, един от най-значимите, успешни и добри, които историята ни помни, те заедно – Стамболов и Фердинанд съумяват да изведат младата българска държава, преживяла тежко 5-вековно иго, на първо място сред страните на Балканите.

Личният живот на Фердинанд е неразделно свързан с престола му и решенията си взима, съобразявайки ги с отговорностите му като български княз и интересите на страната. Бракът му с Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на съперника на Луи Филип за френския трон е с цел създаване на династия и укрепването на устоите на младата българска държава – нещо, от което България силно се нуждаела.

Умира княз Фердинанд І

Престолонаследникът Борис – първият от двата сина на Фердинанд – се ражда през 1894 година. Следват моменти на съдбоносни решения, тежки периоди и трудности, свързани с религията на княза и престолонаследника – били католици. С цел възстановяване на дипломатическите отношения между България и Русия и по нейно настояване като условие за осъществяването на това възстановяване на отношенията престолонаследникът Борис е миропомазан, приема православната вяра, а кръстник му става лично Император Николай ІІ.

Постиженията на Н.В. Фердинанд I

Н.В. Фердинанд I ще остане в историята не само с ефективната си политическа дейност и превъзходните си дипломатически умения, с умелия начин, по който използва своето международно положение, за да пожъне успехи за страната ни, с жертвата и саможертвата, на които е готов в името на България, но и като владетел, който не щади средства и е готов на всичко, за да издигането на своята държава, за каквато приема именно България, до висотите на европейските монархии. Успехите му са завидни, а постиженията – видими – развита пътна мрежа, модерни сгради, телефонна мрежа, учредени Държавен университет, Художествена академия, Духовна семинария, Технически училища, Природонаучен институт, зоологическа градина, ботаническа градини, българска войска – първенец на Балканския полуостров по подготовка и умения.

Знаете ли как Фердинанд става цар на България?

По-съдбоносни и по-достойни за уважение от модерните институти, пътища и сгради обаче са стремежите на княза да сбъдне най-съкровената мечта на народа си – национално обединение на българите в изконните им етнически граници. Към края на 1916 г. по време на Първата Световна война България успява напълно да осъществи целите си – всички поробени територии в Македония, Тракия и Добруджа са присъединени към страната, но за жалост продължаването на войната оставя без сили храбрите български войни и завършва със загуба за България. Загуба, която разбива на хиляди парченца мечтата за национално обединение, както и сърцето на княза, който поема цялата отговорност и абдикира, съхранявайки до края на дните си обичта и копнежа си за България, която повече не вижда.

Изключително тъжен е фактът, че именно владетел, приел каузата на българите като своя, е застигнат от жестока съдба в личен план и именно неговото име следва да посочим като правилно, когато въпросът е кой български владетел надживява всичките си синове. Смъртта му през 1948 година, загубил синовете си и видял прокуден внука си, е спасение от изпитанията на земния живот, част от който е посветил на България, развитието, напредъка и националните интереси на страната ни.