На десетата година след началото на обсадата на Троя Ахил пленява Бризеида - красивата дъщеря на царя на племето лелеги. Именно тя послужила като ябълка на раздора между Ахил и царя на гърците Агамемнон, който предявил претенции към Бризеида. Разгневеният Ахил отказал да участва в по-нататъшни битки. Едва когато троянците убили неговия приятел Патрокъл, Ахил се втурнал в битката и отблъснал троянците обратно към градските стени.
Легендите от т. нар. „епичен цикъл“ (разкази за героя извън „Илиада“ на Омир) разказват, че по време на последвалата обсада общо 72 троянски воини паднали от ръцете на Ахил.
Ахил бил изпълнен с ужасен гняв срещу троянците, които побързали да избягат зад стените на Троя. Разяреният Ахил ги преследвал и така неумолимата съдба го тласнала към сигурна гибел.
Той щял да проникне в крепостта и тя щяла да падне, ако не се бил появил бог Аполон. Той спрял Ахил със заплашителен вик. Но Ахил не му се подчинил. Самият той бил ядосан на бога, защото много пъти спасявал троянския герой Хектор и неговите бойци. Ахил даже го заплашил, че ще го удари с копието си. Аполон силно се разгневил, като забравил какво бил обещал някога, на сватбата на баща му Пелей и майка му Тетида: да защитава винаги сина им. Покрит в тъмен облак, невидим за никого, той насочил стрелата на троянеца Парис – похитителя на хубавата Елена, и тя поразила Ахил в петата.
А петата на Ахил била неговото единствено уязвимо място. Още като бебе неговата майка, нимфата Тетида, го топнала във водите на подземната река Стикс - така тялото му станало неуязвимо и твърдо като желязо. Само петата, за която Тетида го държала при потапянето, останала недокосната от водите на Стикс. Затова раняването там било съдбоносно за героя.
Ахил почувствал приближаването на смъртта. Извадил стрелата от раната и паднал на земята, като горчиво укорявал бог Аполон, че го е погубил. Последните сили вече го напуснали и той се строполил на земята. Но троянците не смеели да се доближат до него, защото се страхували от него дори мъртъв. Ала постепенно преодолели страха си и около тялото на най-великия герой забушувала жестока битка, в която се сблъскали най-могъщите герои на гърците и троянците. Изведнъж се чула гръмотевицата на Зевс и се извила буря, която възпряла троянците - Зевс не искал те да завладеят трупа на Ахил. Могъщият Аякс Теламонид вдигнал трупа на Ахил и го отнесъл до гръцките кораби, а Одисей защитавал оттеглянето, отблъсквайки настъпващите троянци.
Гърците измили тялото на героя, намазали го с благовонни масла. Около него те шумно оплаквали своя велик воин и късали косите си от мъка. Нимфата Тетида чула виковете и изплувала от морските дълбини. Щом научила, че любимият й син е мъртъв, надала вик на скръб, от който всички гърци се разтреперали, но старейшината Нестор ги успокоил.
Тетида, сестрите й и гърците оплаквали Ахил седемнадесет дни. Музите слезли от високия Олимп и изпели надгробна песен в чест на загиналия. Безсмъртните богове също оплакали героя. После, на осемнадесетия ден гърците построили погребална клада, върху която изгорили трупа на Ахил. Всички участвали в погребението, облечени в най-великолепните си доспехи. Когато огънят изгорял, те събрали костите и ги сложили в златна урна, донесена от бог Дионис за Тетида. После издигнали висока могила над гроба, която се виждала отдалече от морето, свидетелствайки за голямата слава на героя.
След погребението се устроили игри в чест на загиналия. Майка му Тетида донесла скъпоценни дарове от морето. Те трябвало да послужат за награди на победителите в игрите. Толкова разкошни били тези подаръци, че самият Ахил би се зарадвал, ако великият герой можел да ги види.
---
