Докато работел върху статуята „Мойсей“ във Флоренция, Микеланджело получил покана от папа Юлий II спешно да се яви в Рим, за да изрисува купола на Сикстинската капела във Ватикана.
Младият скулптор нямал 30 години, но вече го смятали за изключителен талант. Било много престижно да получи такава поръчка.
Но той решил да откаже на всемогъщия папа.
Още: Не е случайно, че наричат тази подправка източник енергия
Още: Нямате време за почивка: 7 начина да рестартирате мозъка си и да се отпуснете само за 2 дни
Още: Този цвят на маникюра привлича пари като магнит през август 2025
Юлий II продължавал да настоява, ала талантливият майстор си измислял най-различни извинения и отказвал. И с пълно основание, понеже задачата била изключително трудна: да изобрази тайнството на сътворението на човека, неговата духовна история. Имало голям риск. Микеланджело смятал, че само много лекомислен и крайно самонадеян човек може да се заеме с такава тема, тъй като една-единствена погрешна стъпка в интерпретацията й можела да бъде изтълкувана като богохулство и да го изпрати на кладата – за такова престъпление тогава без колебание изгаряли хората живи.
Но Юлий II го заплашил с отказ от всякакви бъдещи поръчки и майсторът бил принуден да започне.
Още: Ако искате нещо хубаво да ви се случи, не го споделяйте дори и с близките си
Още: 3 въпроса, след които ще спреш да избираш мъже, които не избират теб
Микеланджело се отнесъл към задачата с пълна отговорност, но въпреки това вдъхновението не идвало. Независимо от цялото разнообразие на картини в съзнанието му, той не представил предварително на папата никакви подробности. Главното били основните образи и идеята, че всичко в света е създадено от Бога, развива се и съществува според Неговите завети и планове.
В Рим нямало човек, с когото да сподели творческите си идеи. Художникът не позволявал никому да погледне незавършената работа. Той изпадал в буен гняв, хвърлял дъски и четки, когато се опитвали да погледнат недовършения купол на Сикстинската капела. А най-често обект на гнева му бил самият възложител, Юлий II, който нямал търпение и искал да види по-скоро какво се е получило.
Още: Как да приготвим най-вкусните домати с ориз в тенджера?
Още: 7 сигурни знака, че сте в емоционален блокаж
Още: Открита е неизвестна скица на Микеланджело за Сикстинската капела
Работата на Микеланджело по Сикстинската капела продължила от 1508 до 1512 г., през което време били изрисувани над 800 кв. м от купола – така бил създаден великолепен цикъл композиции на теми от Стария завет. Художникът рисувал тавана, като лежал по гръб или седял със силно отметната назад глава. Работел без помощници, борейки се с постоянна умора и главоболие, при лошо осветление, точно под тавана, върху специално изградено скеле. Рисувал по 24 часа в денонощието и спял тук, без да се преоблича или събува със седмици. Боята капела от четката в очите му, гърбът му се схващал от неудобната поза и ужасна болка пронизвала тялото му.
Но ръцете на този човек създали наистина божествено творение, което по грандиозност на мащаба, философия на съдържанието и съвършенство на живописта заема основно място в изкуството на Високия Ренесанс.
Папата изпаднал във възторг:
- Прекрасно, прекрасно! Искам целият свят да види това божествено чудо.
Още: Микеланджело написал ТАЗИ поема с омраза към рисуването си в Сикстинската капела
Веднага, щом помещението било разчистено, в Сикстинската капела провели богослужение. Хората се стичали в Рим, за да видят новото чудо - поредният шедьовър на гения на Микеланджело. Те застивали в изумление, потресени от образите в композициите за сътворението на света и грехопадението; вцепенявали се пред величественият Създател, който разделял Доброто от Злото и покровителствено простирал ръце над хаоса на Сътворението.
Въобще, „Сътворението на Адам“ е една от най-фундаменталните композиции на Сикстинската капела във Ватикана. Джорджо Вазари признава как у него Адам създава впечатлението, че е създаден от Бога, а не от четката и ръката на човек.
„Изкуството трябва да служи не за забавление, а за морално усъвършенстване на човека“, смята Аристотел. Тази негова максима следвал и Микеланджело, един от най-великите представители на Високия Ренесанс, италианското Възраждане.
Само един човек бил недоволен от сътвореното в Сикстинската капела - самият Микеланджело, който горчиво съжалявал:
- Нито един от тези, които дойдоха да се възхищават на картините в капелата, не каза, че иска да се моли пред тези образи.
---
