Колко са областните градове в България?

Ето кои са областните градове в България, подредени по брой население според  Националния статистически институт към 31 декември 2021 г.

1. София град 1 307  439
2. Пловдив 662 907
3. Варна 468 614
4. Бургас 408 704
5. Стара Загора 307 140
6. Благоевград 298 251
7. Пазарджик 247 360
8. София-област 233 607
9. Плевен 228 300
10. Велико Търново 225 674
11. Хасково 220 269
12. Русе 209 084
13. Сливен 180 058
14. Шумен 169 423
15. Добрич 167 314
16. Кърджали 161 024
17. Враца 153 700
18. Монтана 122 179
19. Ловеч 119 780
20. Перник 118 023
21. Ямбол 114 361
22. Кюстендил 113 440
23. Търговище 108 117
24. Разград 107 764
25. Силистра 104 869
26. Габрово 103 404
27. Смолян 99 318
28. Видин 78 814

Колко на брой градове има в България – ще познаете ли цифрата?

В миналото

С идването на българските земи прабългарите формират т.нар. “вътрешна област”, която съчетава славянската форма на административно устройство с териториалния обхват на римската и византийска провинция, като запазили своето автономно самоуправление. Ордата на Аспарух установява постепенно държавна власт над славяните. При проведената административно-териториална реформа по времето на хан Омуртаг се създават териториални единици, наречени “комитати”.

По времето на Второ българско царство след 1186 г. се създават “хори”, чието управление се осъществява от “севасти”.

В периода 1861-1876 г. е приет Закон за вилаетите, според който основната административна единица е общината - “селище с над 50 къщи”. По-нагоре в административно-териториалната йерархия идват “каазите”, а след тях “санджаците”, начело на които стои “мютесариф”. Той назначава началника на “каазата” - каймакамин. Най-голямата административна единица е “вилает” - област, начело на която стои валия.

След Цариградската конференция от 1876 г. основните единици на самоуправлението са общините, начело на които стоят “старейшенски съвети”. Те избират околийски съвети с 4-годишен мандат. Околийските съвети избират за 4 годишно събрание на “вилаетите”. Тогава се установяват две области: Търновска и Софийска, които обхващат земите между Дунав, Черно море, Свиленград, Битоля и Ниш.

След Освобождението

Русия поема задължението да организира административното устройство на новата държава. С тази задача се заема бившият кмет на Москва княз Черказки. Той запазва турското административно деление на санджак, кааза и община. Но не възстановява вилаета. С приемането на Търновската конституция територията на Княжество България е разделена на окръжия, околии и общини. Създадени са 21 окръжия с центрове: Видин, Лом, Оряхово, Берковица, Враца, Плевен, Ловеч, Свищов, Севлиево, Велико Търново, Русе, Силистра, Разград, Ески Джумая (днес Търговище), Шумен, Провадия, Варна, Трън, Кюстендил, София и Орхание (Ботевград).

Знаете ли колко области има в България?

Източна Румелия е разделена на 6 департамента: Татар Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Бургас.
След Съединените през 1887 г. се извършва нова реформа. Създадени са 26 окръга, включващи 84 околии.
През 1934 г. се създават 7 области, които до голяма степен се доближават до области, съществували до 1999 г. Това са областите с центрове: Враца, Плевен, Шумен, София, Пловдив, Стара Загора, Бургас.

През 1949 г. вместо области, се създават 14 окръга.
Десет години по-късно след един начален етап на урбанизация и бързо обезлюдяване на българското село, населението започва да се концентрира в градовете, в които бързо нараства търсенето на работна ръка за новите предприятия.

След 1959 г. страната вече е разделена на 28 окръга.
През 1987 г. е осъществена и реформата, замислена още през 1979 г. Закрити са окръзите и на тяхно място са създадени 9 области с центрове Михайловград, Ловеч, Разград, Варна, Бургас, Хасково, Пловдив, София-град, София-област.
През 1999 г. отново се възстановяват старите окръзи, вече под името области.