В следващите редове ще споделим с вас един забавен анекдот от дебрите на интернет пространството. Той най-вероятно лежи на истинска история и ни показва, че не трябва да мислим праволинейно и да гледаме света само през своята гледна точка:
Баща води дъщеря си на комисия за прием в предучилищна група. Питат малката наглед лесен въпрос:
— Колко годишни времена знаеш, моето момиче?
Детето започва да смята. Показва с една ръка, а после и с един пръст от другата преди да даде своя финален и категоричен отговор:
- Шест са, господине.
— Сигурна ли си? Защо не седнеш да си помислиш малко...
— Шест са. Не ги изкарвам по-малко.
Комисията е категорична, а директорката казва, че момиченцето няма място в тяхната група. По пътя за вкъщи бащата троснато пита:
— Сега какво беше това? Защо каза, че са шест годишните времена?!
— Тате, ама аз наистина не знам други "Годишни времена" освен на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Чайковски, Лусие и Глазунов! Не знам кое съм пропуснала!
С леко намигване ви пожелаваме прекрасен ден и помнете, че понякога отговорите, които виждате може да са верни, но задаващият въпросите да не може да осъзнае потенциала насреща заради собствените си граници.
