Защо азиатците имат дръпнати очи?

Преди да представим основните хипотези по темата обаче, нека въведем малко теория:

„Епикантус” се нарича вертикалната кожна гънка, разположена във вътрешния ъгъл на клепачите симетрично и на двете очи. Докато наличието й при европеидната раса често е признак за болестно състояние (напр. „Синдром на Даун”), то при монголоидната раса тя е характерен и отличителен белег.

Развитието на епикантус варира при пределите на различните локални типове монголоиди, но като цяло остава постоянно и стабилно в границите на целия им ареал, с едно изключение – американоидите, т.е. коренното население на Америка. При тях епикантусът е характерен за новородените, но с израстването той най-често изчезва. Индианците се отличават от азиатските монголоиди и по други белези, като значително по-силното издаване на носа например, което ги приближава в известен смисъл до представителите на европеидната раса.

Предназначението на споменатите очни гънки най-вероятно е да предпазва очите при силно слънце, пронизващ вятър или екстремен студ. Тоест, при наличие на високи температурни амплитуди и ветровитост, особено характерни в областта на Монголското плато, откъдето се смята, че произхождат монголоидите.

Също така, при по-голямата част от населението в Монголия, може да се забележи и развитие на допълнителна подочна гънка (образувана от долния клепач). При наличието на цялата тази снежна покривка, в комбинация със силно слънце и поривисти сухи ветрове (често предизвикващи висока атмосферна запрашеност), развитието на допълнителни приспособления за предпазване на тялото от суровите условия изглежда съвсем естествено, дори необходимо. Особено, когато става дума за предпазване на едно от най-важните ни сетива – зрението. Има логика, нали?

Също така, забележете и факта, че колкото по на юг отиваме в Източна Азия, толкова по-закръглени стават очите на местните (с по-слабо изразени вертикалните очни гънки). При затопляне на климата и повишаване на влажността (което се наблюдава на юг от Монголското плато), епикантуса постепенно обезсмисля функцията си, поради което проявата му като белег логично отслабва. Еволюция в чист вид...

Нека подчертаем - очите на източно-азиатците не са косо наклонени. Те просто изглеждат така, поради наличието на тази допълнителна вертикална дъга, придаваща на очите така характерния за монголоидите „дръпнат” вид.

И още нещо – не всички източно-азиатци имат силно дръпнати и косо закривени очи до степен, при която клепачите са толкова срастнати , че чак едва се отварят. В Малайзия, Филипините, Индонезия, Индия и др. части от Азия не всички имат „дръпнати” очи, дори напротив.

Придвижвайки се на север обаче, тенденцията към „дръпване” на очите по-скоро се засилва. Да вземем за пример ескимосите. Те обикновено населяват северните части на Азия и очите им са приспособени да „пасват” на характерните за там климатични условия. В североизточен Сибир, например, е доста студено и преобладава планински релеф, така че на местните не им се налага да гледат много надалеч от мястото, където живеят. Вероятно заради това и очите им са по-малки (или по-скоро - по-силно „дръпнати”).

Освен това, в далечното минало тези общества са избрали да сформират групи, към които да се придържат тясно, грижейки се един за друг. Така на тях не им се е налагало да се взират надалеч за наличие на врагове, извън стените на техните обиталища.

Слънчевите очила – целогодишен аксесоар

Много хора смятат, че не е нужно да носят слънчеви очила през зимата. Това обаче в никакъв случай не е вярно. Не се залъгвайте, че сиви...

Прочети повече

Всичко това, в комбинация с климатичните условия – екстремен студ и постоянна снежна покривка, силно отразяваща слънчевите лъчи, е наложило нуждата от адаптация в очите на местните. Предполага се, че коренното ескимоско население също произхожда от областта на Монголия, т. е. придвижвайки се на север тези хора вече са имали характерните азиатски черти, които впоследствие се видоизменят и доразвиват, в съответствие с местните условия.

Учените предполагат и че в миналото Източна Азия е била по-ветровита, отколкото днес. В резултат на това, с течение на времето тялото е еволюирало в посока към намаляване видимия размер на очите, за да бъдат те по-добре предпазени. Според тези предположения, основна причина за „присвиване” на очите е бил именно вятърът.

Друга възможна теория гласи, че азиатците произхождат от региони с постоянна снежна покривка, или пък са се сформирали като раса по време на Ледниковия период. Според тази теория присвитите очи са приспособление срещу отразената от снега слънчева светлина, а вятърът и други климатични фактори са с второстепенно значение.

По въпроса коя от тези хипотези е най-близо до истината, науката все още мълчи. Твърде вероятно е, както често се случва в живота, истината да бъде някъде там, посредата, в пресечната точка между всички теории.